Край Хамадан в Иран полски войници срещат млад овчар с мече в чувал. Получават животното срещу джобно армейско ножче, говежди консерви и шоколад, наричат мечето Войтек и то постепенно започва да им се доверява.
Армията, която излиза от СССР
За да се разбере как едно мече попада в полската армия, трябва да се върнем към 1942 г. През пролетта на същата година новосформираната армия на генерал Владислав Андерс напуска Съветския съюз и преминава в Иран. С нея тръгват хиляди полски цивилни, депортирани в СССР след съветското нахлуване в Източна Полша през 1939 г.
Разказите за срещата с мечето се различават в подробностите. Според едната версия на 8 април 1942 г., по пътя от Пахлави към Техеран, войниците срещат иранско момче с мече, чиято майка е била застреляна от ловци. Младата бежанка Ирена Бокиевич се привързва към него и убеждава лейтенант Анатол Тарновецки да го купи. Мечето прекарва три месеца в бежански лагер край Техеран, а през август е предадено на 2-ра транспортна рота, по-късно 22-ра рота за снабдяване на артилерията. Именно войниците му дават името Войтек. По вид мечето е сирийска кафява мечка.
Бира, цигари и борба с войниците
Отначало мечето трудно преглъща и войниците го хранят с кондензирано мляко от стара бутилка от водка. По-късно получава плодове, мармалад, мед и сироп. Любимата му награда става бирата. Свиква и с цигарите, които по-скоро яде, отколкото пуши, а сутрин пие кафе.
Войтек се бори на шега с войниците, научава се да отдава чест при поздрав и през студените нощи спи до тях, за да ги топли. С ротата пътува през Ирак, Сирия и Египет. Подражава на хората: пие бира, ходи на задните си крака редом с тях. Има и свои определени гледачи.
Войник с военен номер
Когато идва време да заминат за Европа, възниква пречка: за да пътува с тях, мечката трябва да бъде зачислена в армията.
Правилата на британския транспортен кораб, който трябва да откара 2-ри полски корпус в Италия, забраняват животни-талисмани и домашни любимци. Решението е просто: Войтек официално става редник в 22-ра рота и получава чин, военен номер и собствена разплащателна книжка.
Живее с останалите в палатки или в специална дървена клетка, която се превозва с камион. По времето на битката при Монте Касино вече тежи около 90 килограма.
Монте Касино
При Монте Касино изтощен войник шеговито му посочил метален сандък със снаряди и го подканил да го пренесе. Войтек се изправил на задните си крака, взел товара и тръгнал към близкото оръдие.
Битката при Монте Касино през 1944 г. е една от най-тежките в Италианската кампания на Втората световна война. В нея 2-ри полски корпус воюва редом с британската 8-ма армия.
После носел сандъци с боеприпаси по 45 килограма – повече от половината от теглото на човек с маса около 75 килограма – и според разказите не изпуснал нито един. Историците спорят доколко точни са подробностите, но поне един британски войник си спомня, че е видял мечка да пренася сандъци с боеприпаси. Войтек просто копирал хората: щом виждал как вдигат сандъци, правел същото.
Съюзнически войници разказвали колко смаяни били от гледката на мечка, която пренася снаряди. Изображението на Войтек със снаряд става емблема на ротата, а той е повишен от редник в ефрейтор.
Последният пост: Единбург
След войната Войтек заминава с ротата за Шотландия. Частта е разположена край село Хътън в Бъруикшър, а местните хора и пресата бързо се влюбват в мечката-войник. Полско-шотландското дружество го приема за почетен член.
След демобилизацията, на 15 ноември 1947 г., Войтек е предаден на зоопарка в Единбург. Там прекарва остатъка от живота си. Посещават го журналисти и бивши полски войници, а той още реагира, когато му говорят на полски. Често е гост и в детското предаване на BBC Blue Peter.
Войтек умира на 2 декември 1963 г., на 21 години. Тежи близо 500 килограма и е висок над 1,8 метра. Днес негови паметници има в Единбург, Краков, Касино и други градове, а от 2017 г. в Познан има улица „Ефрейтор Войтек“, която води към новия зоопарк на града.
Войтек е зачислен в армията по чисто практична причина – за да не бъде изоставено, когато корпусът заминава за Италия. Така мечето от Иран изминава целия път на 2-ри полски корпус и се превръща в символ на неговите войници. Днес историята му свързва Полша, Италия и Шотландия и напомня за хората, които са го отгледали в една от най-тежките войни.
Източници: Wojtek (bear) – Wikipedia