Колската свръхдълбока сондажна дупка СГ-3 е най-дълбокият вертикален сондаж, направен от човека. Намира се на Колския полуостров в Русия, в Печенгски район, недалеч от границата с Норвегия.
На 24 май 1970 г. там започва сондиране с една ясна цел: 15 000 метра надолу. От 1979 г. дупката държи световния рекорд за вертикална дълбочина. През 1989 г. достига 12 262 метра. Това е по-дълбоко, отколкото е висок Еверест.
Съветската надпревара към дълбините
СГ-3 не е първият свръхдълбок сондаж на СССР. През 60-те години страната създава цяла научна програма с такива обекти, а преди Колския са пробити Аралсор СГ-1 в Западен Казахстан и Биикжал СГ-2 в Краснодарски край. И двата остават под 6810 метра.
Първоначалната цел на Колския сондаж е 7000 метра. Работата започва със серийна сондажна установка „Уралмаш-4Е“, използвана иначе за нефтени кладенци. През 1974 г. на място е монтирана нова, специално създадена установка „Уралмаш-15000“, кръстена на новата цел – 15 000 метра.
На 6 юни 1979 г. СГ-3 подобрява световния рекорд, държан дотогава от сондажа Берта Роджърс в Оклахома, САЩ, с дълбочина 9583 метра. Оттам нататък всеки следващ метър е нов връх за човечеството, само че обърнат надолу.
Няколко ствола, един рекорд
Самият рекорд е широк едва около 23 сантиметра – толкова е диаметърът на основния ствол. Всъщност СГ-3 не е една дупка, а няколко. Сондьорите пробиват общо пет ствола с такъв диаметър, като част от тях се отклоняват от централния или от негови разклонения.
През 1983 г. вторият ствол минава 12 000 метра. Следва почти година престой за научни и празнични посещения. След подновяването на работата идва авария: на 27 септември 1984 г., на дълбочина 12 066 метра, около 5 километра от сондажната колона се откъсват и остават в дупката. Сондирането започва отново през 1986 г. по ново отклонение.
Третият ствол достига 12 262 метра през 1989 г. Тогава плановете още са амбициозни: 13 500 метра до края на 1990 г. и 15 000 метра до 1993 г.
Скалите, които не слушат учебниците
Планът изглежда ясен. Сондата трябва да премине от гранит в базалт, а скалата на дъното се очаква да е много по-хладна, отколкото се оказва. Базалтов слой обаче няма. При сондирането през най-старите скали на полуострова моделът „гранит–базалт“ просто отпада. Сейсмичните данни показват граница на около 7 километра, която геолозите тълкуват като преход към базалт. Вместо това сондата продължава да среща гранит, а границата вероятно се дължи на промяна в самия гранит под действието на налягане и температура.
В дълбоките скали са открити минерализирани води. Водата се събира на 3–6 километра под повърхността, където е задържана от непропусклив скален слой. Сондажната течност, която излиза от дупката, е описвана като „кипяща“ заради неочаквано високото съдържание на водород. На около 6 километра дълбочина са намерени и микроскопични вкаменелости на планктон.
На дъното сондата стига до архайски скали. Въпреки рекорда тя преминава едва около една трета от континенталната кора на Балтийския щит, чиято дебелина се оценява на около 35 километра.
Топлината спира машините
На дъното температурата е около 180 °C, при очаквани около 100 °C. При такава топлина скалата се държи като пластмаса – омеква и деформира стените на сондажа, като многократно запечатва пробития ствол.
През 1992 г. сондирането на четвъртия ствол спира на 11 882 метра именно заради температурата. До целта не се стига. През 1994 г. е направен още един кратък опит от по-малка дълбочина, но и той е прекратен, този път заради липса на пари. През 1995 г. работата окончателно приключва.
Научният екип е съкратен, а през 2007 г. е разпуснат. Оборудването минава към частна фирма, която скоро е ликвидирана, и от 2008 г. обектът е изоставен. Днес отворът е покрит с ръждясала стоманена плоча. Мястото и до днес привлича любопитни посетители, а постройките над сондажа са частично разрушени.
Кой стига по-близо
Колският сондаж почти три десетилетия е и най-дългият в света по дължина на ствола. През 2008 г. е изпреварен от нефтен сондаж в находището Ал Шахин в Катар: 12 289 метра дължина, но само 1387 метра вертикална дълбочина, защото стволът е силно наклонен.
Германският сондаж KTB в Бавария стига 9101 метра и среща температури над 260 °C. През 2024 г. Китай съобщава, че сондажът Шенди Таке 1 в басейна Тарим е достигнал 10 000 метра. По вертикала обаче СГ-3 остава ненадминат.
Около него се ражда и градска легенда, известна като „Кладенецът към ада“ – за чути отдолу писъци. Тя няма нищо общо с реалните научни резултати.
Колският сондаж е доказателство колко малко всъщност знаем за недрата под краката си. Дори след близо две десетилетия работа човечеството одрасква едва горната трета от континенталната кора, а най-важните открития се оказват точно онези, които никой не е предвидил. Рекордът от 12 262 метра стои вече повече от 35 години, а причината не е липса на амбиция, а топлината и налягането в дълбините.
Източници: Kola Superdeep Borehole – Wikipedia