На 3 септември 1967 г., в 4:50 сутринта, Швеция спира движението по пътищата. Колите спират, бавно преминават от другата страна на платното и чакат. Десет минути по-късно тръгват отново, вече вдясно.
Операцията носи името Dagen H. Буквата H идва от högertrafik – шведската дума за дясно движение. Това е най-голямото логистично начинание в историята на страната.
Страна, която кара „наобратно“
До тази сутрин страната кара отляво и четиридесет години шведите отказват да се откажат от това. Ситуацията е странна. Всички съседи на Швеция, включително Норвегия и Финландия, с които тя има сухопътна граница, карат отдясно. Всяка година през границите минават около 5 милиона превозни средства. А над 90 процента от шведите карат коли с волан отляво – тоест седят откъм бордюра, а не откъм насрещното движение. При изпреварване по тесните двулентови пътища това води до много челни удари.
„Не“ на референдума, „да“ в парламента
През 1955 г. на референдум 83 процента гласуват лявото движение да остане. Правителството обаче не се съобразява с резултата. На 10 май 1963 г. парламентът одобрява предложението на министър-председателя Таге Ерландер за преминаване към дясно движение през 1967 г. Броят на автомобилите по пътищата се е утроил – от 500 000 на 1,5 милиона, а прогнозите са за 2,8 милиона към 1975 г. Колкото по-късно се направи промяната, толкова по-скъпа ще бъде.
Има и по-дребна, но важна причина. По онова време повечето шведски коли използват евтини стандартни кръгли фарове, които лесно се сменят с фарове за дясно движение. В Европа обаче вече навлизат по-скъпи фарове, специфични за всеки модел. Отлагането би натоварило собствениците с много по-големи разходи.
Четири години подготовка
За промяната е създадена специална държавна комисия. По съвет на психолози тя започва четиригодишна образователна кампания. Логото на Dagen H се появява навсякъде – дори върху кутии мляко и бельо. Шведската телевизия организира конкурс за песен за промяната, а победителката е „Håll dig till höger, Svensson“ – „Дръж се вдясно, Свенсон“ – в изпълнение на групата The Telstars.
За смяната говори по радиото Олоф Палме, тогава министър на съобщенията, а по-късно министър-председател. Казва, че това е „много голяма промяна в ежедневието ни, в обикновения ни живот“. На всяко кръстовище предварително са поставени нови стълбове със светофари, увити в черно найлоново фолио. Новата маркировка е боядисана в бяло и покрита с черна лента. Дотогава шведските пътища са с жълти линии.
Нощта на голямото обръщане
През нощта обръщат 350 000 пътни табели, около 20 000 от тях само в Стокхолм. В неделя, 3 септември, цялото несъществено движение е забранено от 1:00 до 6:00 ч. Всеки, който все пак е на пътя, трябва да спре в 4:50, внимателно да премине вдясно, да спре отново и да тръгне чак в 5:00. В Стокхолм и Малмьо забраната е много по-дълга – от 10 ч. в събота до 15 ч. в неделя, за да могат екипите да преустроят кръстовищата.
Автобусните спирки трябва да бъдат изградени от другата страна на улицата, а кръстовищата – преустроени, за да могат потоците да се вливат правилно. Особено трудни са еднопосочните улици. В нощта на смяната по улиците са разположени войници, цивилни полицаи, ученически полицаи и доброволци.
Какво следва след смяната
Катастрофите в деня на смяната са малко, а тежките – още по-малко. Отчетени са 157 леки произшествия, от които 32 с пострадали. В понеделник след смяната катастрофите са 125, при 130 до 198 в предишните понеделници, и нито една не е фатална.
Шофьорите карат изключително внимателно, защото усещат риска като много по-голям, отколкото е. Броят на застрахователните претенции спада с 40 процента. Ефектът обаче не трае: до 1969 г. нивата на произшествията се връщат към тези отпреди промяната.
Промяната струва скъпо на градския транспорт. Купени са над 1000 нови автобуса с врати отдясно, около 8000 по-стари са преустроени с врати от двете страни. Гьотеборг и Малмьо изнасят старите си автобуси за Пакистан и Кения. Трамваите в центъра на Стокхолм и в Хелзингборг са заменени с автобуси. Влаковете и метрото в Стокхолм обаче продължават да се движат отляво. Само година по-късно, на 26 май 1968 г., Исландия прави същото.
Dagen H остава пример за това как може да се проведе огромна промяна за една нощ, ако е подготвена години предварително. Шведите гласуват против, но държавата преценява, че отлагането само ще оскъпи и утежни неизбежното. Днес малцина в Швеция си спомнят, че някога са карали отляво.
Източници: Dagen H – Wikipedia, A ‘thrilling’ mission to get the Swedish to change overnight – BBC