Висок остъклен небостъргач сред по-ниски сгради в центъра на Сан Франциско – илюстрация

Милениум Тауър: небостъргачът, който потъва

Милениум Тауър в Сан Франциско е 58-етажна луксозна жилищна сграда, висока 197 метра. Геотехническият доклад предвиждал тя да слегне с около 10–15 сантиметра за целия си експлоатационен живот. До 2018 г. слягането вече достига 46 сантиметра – приблизително три пъти над горната граница на прогнозата. И сградата не сляга равномерно: измерванията през 2022 г. показват отклонение от вертикалата със 71 сантиметра при покрива.

Кристалната кула на Мишън Стрийт

Кулата се намира на адрес Мишън Стрийт 301, в квартала South of Market в центъра на града. Строи се от 2005 до 2009 г., а първите обитатели се нанасят през април 2009 г. Остъклената синкаво-сива фасада е рекламирана като полупрозрачен кристал. Милениум Тауър е най-високата жилищна сграда в Сан Франциско и най-високата бетонна конструкция в града.

Любопитна подробност: най-горният етаж е обявен като 60-и, макар над земята да има 58. Номерата 13 и 44 липсват заради суеверия. Апартаментите са сред най-скъпите в града – пентхаус на върха е продаден за 13 милиона долара през 2016 г.

Какво поддава под такава тежест?

Под Сан Франциско скалата е дълбоко – на около 76 метра под улицата. Затова и Милениум Тауър, както повечето кули в центъра, не стъпва директно на нея. Сградата лежи върху стоманобетонна плоча с дебелина 3 метра. Тя е подпряна на близо хиляда сглобяеми бетонни пилота, забити на 18–27 метра в плътен пясъчен пласт.

Дълбоко под пясъка обаче има глинест пласт, известен като Old Bay clay. Натоварването от кулата го уплътнява: водата бавно се изстисква от глината и тя намалява обема си. Продължителното понижаване на подпочвените води при строителството на кулата и на съседни сгради допълнително усилва този процес. Най-дългото такова изпомпване продължава шест години.

Числата показват колко бързо прогнозата се разминава с реалността:

  • до завършването през 2009 г. – около 25 см слягане;
  • 2016 г. – около 41 см;
  • 2018 г. – 46 см слягане и около 36 см наклон;
  • 2022 г. – 71 см отклонение при покрива.

Кой е виновен?

Обитателите научават за проблема през 2016 г. За собствениците на жилища това се превръща в съдебен спор с предприемачите, общината и екипите на съседните проекти. Сред тях е и строежът на транспортния център Transbay точно до кулата. Предприемачът обвинява изкопите за центъра. Отсрещната страна отговаря, че кулата е слегнала с 25 сантиметра още преди те да започнат.

През 2016 г. самият град завежда дело срещу предприемача. Обвинява го, че е скрил проблема от купувачите. Сдружението на собствениците търси 200 милиона долара. През 2017 г. градска проверка все пак установява, че сградата е безопасна за обитаване, макар основите и електрическата система да са повредени. През септември 2018 г. обитатели чуват пукане, а на 36-ия етаж се напуква прозорец. Делата накрая са обединени в общо споразумение, което поставя началото на ремонта.

Пилоти до скалата

При укрепването нови пилоти – дълбоки опорни елементи под сградата – поемат около 10% от общото ѝ тегло. Първоначалният план от 2020 г. предвижда 52 пилота до скалата по двете страни, към които кулата се накланя. Струва около 100 милиона долара. През август 2021 г. обаче работата е спряна. Самото пробиване кара сградата да слегне с още около 2,5 сантиметра.

Инженерите от фирмата Simpson Gumpertz & Heger намаляват пилотите на 18 и увеличават товара на всеки. Пилотите са разположени край улиците Мишън и Фримонт. Всеки от тях поема по около 450 тона. Окончателното натоварване приключва през юни 2023 г. Слягането по северната и западната страна спира.

По-малко от предвиденото

След натоварването им измерванията показват известно връщане към вертикалата, но по-малко от предвиденото в модела. Моделът е обещавал до 10 сантиметра изправяне в първите шест месеца. Реално наклонът намалява с около 2,5 сантиметра, а до юни 2025 г. – общо с около 5 сантиметра. Кулата все още е наклонена с около 71 сантиметра. Въпреки това през 2025 г. укрепването получава награда на американските инженери конструктори.

Историята прилича на тази на кулата в Пиза, която инженерите спасяват от падане. И там проблемът е в мекия терен под основите. А мостът Такома Нароуз показва колко скъпо струва една подценена сила в природата.

Укрепването променя начина, по който тежестта се предава надолу. То не изправя автоматично цялата кула.

Източници: Millennium Tower (San Francisco) – Wikipedia, Millennium Tower – Simpson Gumpertz & Heger, Stabilizing San Francisco’s Leaning Tower – STRUCTURE magazine, Foundation Settlement and Tilt of Millennium Tower – ASCE Journal of Geotechnical and Geoenvironmental Engineering, The curious case of San Francisco’s leaning tower – The Guardian

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре