През 1990 г. кулата в Пиза е затворена за посетители. Страхът е, че всеки момент може да се срути. Вратите ѝ се затварят на 7 януари, камбаните са свалени, за да олекне, а къщите по пътя на евентуалното падане са опразнени. Само година по-рано внезапно се срутва Градската кула в Павия и загиват четирима души.

Кула, строена близо два века

Строежът започва през август 1173 г. Основата е дълбока едва около 3 метра и стъпва върху мека, силно сбиваема почва от тинести наслаги и морски глини. Кулата започва да потъва още около 1178 г., а работата спира за почти сто години заради войните на Пиза с Генуа, Лука и Флоренция. Паузата всъщност я спасява, защото почвата под нея има време да се уплътни.

Когато строежът продължава около 1272 г., строителите правят горните етажи по-високи от едната страна, за да компенсират наклона. Затова кулата е леко извита – „като банан“, както казва по-късно един от инженерите, които я спасяват. Камбанарията е добавена чак през 1372 г. Основните числа на кулата са следните:

• височина: 55,86 м от ниската страна и 56,67 м от високата;
• маса: около 14 500 тона;
• стъпала до върха: 296;
• камбани: седем, по една за всеки тон от музикалната гама;
• наклон: 5,5 градуса през 1990 г. и около 3,97 градуса днес.

Почти никакъв резерв

Италианското правителство назначава комисия от инженери, архитекти и специалисти по историческа реставрация. Председател на комисията е италианският геотехник Микеле Ямиолковски, а един от ключовите ѝ членове е британският професор по почвена механика Джон Бърланд от Имперския колеж в Лондон. Пред списание Scientific American Бърланд по-късно казва нещо стряскащо: колкото и сметки да правели, кулата изобщо не би трябвало да стои.

През 1993 г. почвата издържала едва 7 процента повече натоварване от това, което кулата ѝ оказвала. Почти никакъв резерв. Наклонът расте всяка година, а върхът се измества с около 1,5 мм годишно. Всяка намеса дотогава е влошавала положението: инжектирането на разтвор в основата през 1934 г. например внезапно я помръдва с около 10 мм на юг.

Оловото като спирачка

През втората половина на 1993 г. временно слагат около 600 тона олово от северната страна на основата. Блоковете лежат върху бетонен пръстен, отлят около основата. Тежестта завърта кулата леко назад, а зидарията остава недокосната. А 600-те тона? Колкото около сто едри африкански слона, стъпили от северната страна.

Оловото намалява силата, която преобръща кулата, с около 10%. През септември 1995 г. опитът тежестите да бъдат заменени с анкери в земята почти завършва с катастрофа: кулата започва да се движи на юг по-бързо и товарът спешно е увеличен до 900 тона. Оловото обаче е само спирачка. Истинската поправка е под земята.

Поправката под земята

Комисията избира метод, наречен подкопаване: внимателно изваждане на пръст изпод северната, по-високата страна. Той е изпитан с макети, компютърни модели и върху голям пробен фундамент. Решаващо е пръстта да се вади само северно от една критична линия, иначе кулата би станала неустойчива. За всеки случай през декември 1998 г. я обезопасяват със стоманени въжета, опънати на около 100 метра на север.

Първото изваждане е на 9 февруари 1999 г. Между декември 1999 и януари 2000 г. пробиват 41 отвора, а общо вадят 38 кубически метра пръст изпод северната страна. Кулата потъва малко натам и сама намалява наклона си. Последното олово е махнато на 16 януари 2001 г., а работата под земята приключва на 6 юни 2001 г.

Невидимата разлика

Така я връщат с около 44 сантиметра, до положението от 1838 г. Тогава архитектът Алесандро дела Герардеска изкопава пътека около основата, водата нахлува от южната страна и кулата рязко се накланя. Целта е наклонът да намалее с около половин градус. Разликата е невидима за туриста. Точно това било условието.

Напреженията в каменната зидария падат решително, а наклонът остава видим с просто око. Кулата посреща отново посетители на 15 декември 2001 г. През 2008 г. инженерите обявяват, че за пръв път в историята си е спряла да се движи. Според Бърланд би трябвало да издържи поне още 200 години. Подобно на фара Кейп Хатерас, преместен с 884 метра, тук инженерите спасяват паметника, без да променят облика му.

През 2018 г. Scientific American съобщава, че кулата междувременно сама се е изправила с още 4 сантиметра. Големите кули изобщо рядко стоят напълно неподвижни – и Айфеловата кула е по-висока през лятото. Кулата пак изглежда крива. Вече не е на ръба да падне.

Източници: Leaning Tower of Pisa – Wikipedia, The stabilisation of the Leaning Tower of Pisa – John Burland, Ingenia, Leaning Tower of Pisa Corrects Itself… a Little – Scientific American