През 1582 г. в Рим и Мадрид се случва нещо, което звучи като печатна грешка. Хората си лягат в четвъртък, 4 октомври, и се събуждат в петък, 15 октомври. Слънцето изгрява по обичайното време. Спали са обичайните си часове, а никой не е остарял с десет дни за една нощ.

Нощта без десет дати

В католическите земи следващият ден просто сменя датата. Десет дати от календара ги няма: от 5 до 14 октомври 1582 г. в Италия, Испания, Португалия и Полша–Литва не се случва нищо, защото тези дни официално не съществуват. Седмицата продължава нормално: от четвъртък към петък.

Най-известната история от тази нощ е свързана с испанската монахиня и мистичка Тереза Авилска. Тя умира точно по време на смяната – или преди полунощ на 4 октомври, или рано сутринта на 15 октомври. Католическата църква и днес отбелязва паметта ѝ на 15 октомври.

Защо датите ги няма?

Юлианската година била малко по-дълга от истинската. Юлианският календар приема, че годината е точно 365,25 дни, а слънчевата година е около 365,2422 дни. Разликата е почти 11 минути годишно, но за 400 години се натрупват около три дни.

Пролетното равноденствие се изместило от 21 на 11 март и Великден вече не падал на мястото си в сезона. Датата 21 март е важна, защото от нея църквата изчислява Великден по правила, свързани с Никейския събор от 325 г. За повече от дванайсет века календарът е натрупал десет излишни дни.

Булата и хората зад реформата

Папа Григорий XIII издава булата Inter gravissimas („Сред най-важните“) на 24 февруари същата година. Така се ражда Григорианският календар, наречен на името на папата. Подготовката е започнала още през 1545 г., когато Тридентският събор възлага на папата да поправи календара. Основите на реформата са дело на калабрийския лекар и астроном Луиджи Лилио. Той умира през 1576 г., шест години преди промяната, а предложението му представя в Рим брат му Антонио.

После ги доразвива германският йезуит и математик Кристоф Клавий от Бамберг, преподавател в Римската колегия. Той обосновава и защитава реформата в том от около 800 страници. Лилио предлага десетте дни да се махнат постепенно в продължение на 40 години, но Клавий настоява за една-единствена рязка корекция. Папата приема неговия съвет.

Новото правило за високосните години

Освен десетте дни реформата сменя и правилото за високосните години, за да не се натрупва грешката отново. То гласи следното:

• всяка година, която се дели на 4, е високосна;
• вековните години, които се делят на 100, не са високосни;
• изключение правят тези, които се делят на 400 – затова 1600 и 2000 г. са високосни, а 1700, 1800 и 1900 г. не са.

Така за 400 години високосните са 97 вместо 100, а средната година става 365,2425 дни. Грешката спада до около един ден на над 3000 години. Реформата поправя и лунните таблици, по които се изчислява Великден, защото истинското новолуние вече настъпва около четири дни преди изчисленото.

Европа в два календара

Испания, Португалия, италианските държави и Полша–Литва изведнъж изпреварват останалия континент с десет дни. Франция се присъединява през декември 1582 г., а Австрия и католическите германски земи като Бавария – през 1583 г. Протестантите и православните отказват нареждане от папата. Пазят стария календар векове наред. Който минава граница, често минава и напред, и назад по датите.

Британия и колониите ѝ преминават едва през 1752 г., когато разликата вече е 11 дни: след 2 септември идва 14 септември. Швеция опитва постепенен преход, обърква се и през 1712 г. има необичайната дата 30 февруари. Това е същата страна, която през 1967 г. сменя за една нощ посоката на движение. Аляска минава от единия календар към другия през 1867 г., когато Русия я продава на САЩ – десетилетия преди надбягването със серума до Ном.

Православните държави сменят гражданския календар чак в началото на XX век, когато разликата е 13 дни. В България след 31 март 1916 г. идва директно 14 април. Русия прави същото през 1918 г., а Гърция – през 1923 г. Църквите обаче не винаги следват държавата. Руската и Сръбската православна църква и днес празнуват Рождество Христово на 25 декември по стария календар, което се пада на 7 януари по новия.

Изчезналите дни от 1582 г. не отнемат време на никого, а само връщат датите в крак със Слънцето. Животът не е загубил нито час. Календарът е загубил само хартия.

Източници: Gregorian calendar – Wikipedia, Adoption of the Gregorian calendar – Wikipedia, Inter gravissimas – Wikipedia