В националната гора Фишлейк, окръг Севиър в Юта, вятърът люлее трепетлики, които изглеждат като обикновена гора.
Името Пандо идва от латинското „разстилам се“, а наричат го и Треперещият гигант. На пръв поглед това са отделни дървета, но всъщност не са – цялата горичка е едно-единствено растение.
Едно дърво с хиляди стъбла
Около 47 000 стъбла излизат от обща коренова система и са генетично еднакви части на едно дърво. Когато стъбло умре, коренът пуска ново на негово място – издънкуване, растеж от корена, а не от семе.
Видът е американска трепетлика (Populus tremuloides) – дърво, което често се размножава именно така. Корен от едно стъбло пълзи настрани под земята и при подходящи условия пуска нагоре ново стъбло. То изглежда като отделно дърво, но генетично е същото. Процесът се повтаря отново и отново, докато се образува цяла горичка, която всъщност е един индивид – клон. Пандо е мъжки клон, тоест произвежда прашец.
Площта му – около 43 хектара – е колкото около 60 футболни игрища. Гората се простира по западния склон на котловина на височина между около 2700 и 2810 метра.
Откриване и доказване
Пандо е идентифициран за първи път през 1976 г. от ботаниците Бъртън Барнс и Джери Кемперман. Барнс изучава въздушни снимки и външните белези на дърветата и стига до извода, че горичка от 43 хектара е един-единствен клон, вероятно „най-големият организъм на света“.
През 1992 г. учени от Университета на Колорадо в Боулдър – Майкъл Грант, Джефри Митън и Ян Линхарт – отново изследват мястото и потвърждават извода по морфологични белези. Грант дава на клона името Пандо.
Генетичното доказателство идва по-късно. Между 2006 и 2008 г. US Forest Service и независими изследователи събират растителни проби за генетични тестове. Пробите са взети през юли 2006 г. от 209 стъбла, разположени в мрежа през 50 метра, и са анализирани в лаборатории на Горската служба и на Държавния университет на Юта. През 2008 г. обявяват резултатите, доказващи, че Пандо е един организъм.
Изследователката Карен Мок от Държавния университет на Юта очаквала раздробена система от няколко отделни организма, както при други трепетлики, но резултатите я опровергават: Пандо се оказва един-единствен гигантски клон. Единият генотип е открит в 141 от 209-те проби. Анализът намира и още 40 различни генотипа в съседство – знак, че гората около гиганта е генетично доста по-разнообразна, отколкото изглежда.
Колко е стар и колко тежи
Отделното стъбло живее около 130 години, а самият организъм може да е на до 14 000 години. Възрастта му не може да се определи по годишните пръстени, защото стъблата и корените непрекъснато се подменят. Изследвания на въглени в почвата посочват долна граница около 9000 години, а по-нови оценки достигат до около 16 000 години. Често цитираната възраст от 80 000 години идва от страница на Националната паркова служба на САЩ, която по-късно е премахната, и не съвпада с оценките на Горската служба.
Тежи около 6000 тона и покрива 106 акра. По маса е три пъти по-тежък от секвоята Генерал Шърман и се смята за най-големия организъм на Земята по маса.
Генерал Шърман остава най-голямото дърво с един ствол, а Пандо е в друга категория: дърво с хиляди стъбла и общ корен.
Гигантът е в опасност
Пандо е стар, но не е непобедим. Новите издънки са лакомство за мулетата елени и за вапитите, които ги изпасват, преди да пораснат. Затова от края на 80-те години Горската служба отстранява болни стъбла, за да стимулира нов растеж, а от 90-те огражда части от гората с високи огради срещу дивеча.
През 2018 г. учени от Държавния университет на Юта оценяват състоянието на Пандо и подчертават, че ограничаването на пашата на елените е ключово за оцеляването му. През 2024 г. е прекратена и пашата на домашен добитък, разрешавана дотогава за кратко всяка есен в малка част от гората. Сушата и потушаването на естествените пожари също влияят на бъдещето на гиганта. През 2006 г. Пощенската служба на САЩ го отбелязва с марка от серията „40 чудеса на Америка“.
Колко са 6000 тона
Шест хиляди тона са колкото около хиляда африкански слона, само че тук масата не стои на едно място, а се държи от корени под цяла гора. Пандо напомня, че понятието „отделен организъм“ в природата е по-сложно, отколкото изглежда. Отстрани виждаме хиляди трепетлики, а под земята живее едно същество, което помни края на последната ледникова епоха. Дали ще оцелее още хилядолетия, зависи до голяма степен от това дали младите му издънки ще бъдат опазени от пашата.
Източници: Pando (tree) – Wikipedia, “Pando” lives – DeWoody et al., 2008, USDA Forest Service