На 5 август 2010 г. в медно-златната мина Сан Хосе в Чили се откъсва блок диорит – твърда скала, висок колкото небостъргач, и пропада през етажите, сякаш са от картон. Под него остават 33 миньори, на 700 метра дълбочина и на пет километра от входа.
Мина с лоша слава
Мината е в пустинята Атакама, на около 45 километра северно от град Копиапо. Чили е най-големият производител на мед в света, но малките мини там са с по-ниски стандарти за безопасност от големите държавни и международни компании. Сан Хосе е собственост на компанията San Esteban и има история на геоложка нестабилност. Само между 2004 и 2010 г. компанията е глобявана 42 пъти за нарушения на правилата, а в мината са загинали осем работници.
Срутването става в 14 ч. В този момент под земята има 34 души. Един шофьор на камион успява да излезе. Останалите 33 се опитват да се спасят през вентилационните шахти, но стълбите, които правилата изискват, липсват. Плътният прах ги ослепява за часове.
Седемнайсет дни тишина
Седемнайсет дни няма никаква връзка и никой на повърхността не знае дали долу има живи хора. Сменният началник Луис Урсуа събира хората в убежището и разпределя оскъдните запаси. Храната в убежището е предвидена за два-три дни, но с изключително строго разпределяне миньорите я разтягат за около две седмици. Когато ги откриват, всеки е отслабнал средно с около 8 килограма. Освен убежището, хората имат достъп до около 2 километра тунели, където могат да се движат и да намерят малко уединение. Жегата и влажността на тази дълбочина са тежки. Решенията се взимат с гласуване. Както разказва по-късно Урсуа, при 33 души мнозинството е 16 плюс един.
Отгоре спасителите пробиват сондажи с диаметър около 16 сантиметра, за да открият живи. Президентът Себастиан Пиниера прекъсва официално посещение в Колумбия и се връща, за да отиде на мината. Старите карти на мината са неточни и няколко сонди се отклоняват от целта.
„Добре сме“
После сонда изважда бележка, залепена за свредлото: „Estamos bien en el Refugio los 33“ – „Добре сме в убежището, и тридесет и тримата“. Това става на 22 август, когато осмият сондаж пробива на 688 метра, близо до убежището. Миньорите чуват приближаването на свредлото от дни и са подготвили бележки, които залепват с изолирбанд за върха му. Изречението става мото на цялата спасителна операция. Часове по-късно камера, спусната през отвора, показва първите зърнисти черно-бели кадри на хората долу. Те чакат там, в убежище с две дълги пейки, докато отгоре международна операция прокопава спасителна шахта.
Храна, вода, лекарства и писма им се спускат в тесни пластмасови капсули, наречени „палома“ – „гълъб“. На повърхността роднините им изграждат палатков лагер, който наричат „Лагер Надежда“.
Три сонди срещу планината
В записаната история никой не е оцелявал толкова дълго, затворен под земята. Спасяването е съвместно усилие на чилийската държава, NASA и множество международни компании. Работят три отделни сондажни екипа, известни като План А, План Б и План В. Първият до миньорите стига План Б: сондата Schramm T130 разширява един от вече съществуващите тесни отвори и на 9 октомври пробива до работилницата, до която миньорите имат достъп. Седемстотинте метра, през които трябва да мине, са около четвърт от височината на връх Мусала – само че надолу, в скалата.
Капсулата „Феникс“
На 13 октомври ги изтеглят един по един в специално построена капсула. Капсулите „Феникс“ са изработени от корабостроителницата на чилийския флот с участието на инженери от NASA. Използвана е „Феникс 2“ – стоманен цилиндър с диаметър 54 сантиметра, с кислород, осветление, видео- и гласова връзка. Първи излиза Флоренсио Авалос, последен – началникът Урсуа. „Феникс 2“ прави общо 39 курса нагоре и надолу.
След изваждането на последния миньор спасителите, останали под земята, вдигат пред камерата табела: „Misión cumplida Chile“. Когато излиза и последният спасител, президентът Пиниера покрива отвора на шахтата с метален капак. По телевизиите по света спасяването гледат над милиард души.
С малки изключения миньорите са в добро здраве. Спасяването струва около 20 милиона долара, като една трета е покрита от частни дарения. Разследването на срутването приключва през 2013 г. без повдигнати обвинения.
Всичките 33 миньори излизат живи след 69 дни под земята. Това не е чудо, а резултат от дисциплината долу, където Урсуа и хората му разпределят всяка хапка, и от упоритостта на спасителите горе, които не спират да сондират. Историята на Сан Хосе остава пример какво могат да постигнат държава, инженери и обикновени хора, когато работят заедно срещу планината.
Източници: 2010 Copiapó mining accident – Wikipedia