През лятото на 1991 г. в Сингапур влакове на метрото спират заради нещо съвсем дребно: използвана дъвка, заседнала между вратите. Тя пречи на вратите да се затворят докрай, а това блокира движението.
Идея, отхвърлена през 1983 г.
Идеята всъщност е обсъждана още през 1983 г. В мемоарите си тогавашният министър-председател Лий Куан Ю разказва, че министърът на националното развитие Те Чеанг Уан му предлага забрана на дъвките. Причината е поддръжката на високите блокове с обществени жилища. Вандали лепят дъвки в пощенските кутии, в ключалките и по бутоните на асансьорите. Дъвките по стълбищата, тротоарите и седалките на автобусите оскъпяват почистването и повреждат машините. Жилищната служба HDB харчела по 150 000 сингапурски долара годишно само за почистване на залепени дъвки.
Лий Куан Ю обаче смята, че забраната би била „твърде драстична“, и идеята е оставена настрана.
Метрото променя решението
През 1987 г. в Сингапур тръгва метрото MRT. Системата струва 5 милиарда сингапурски долара и е най-големият обществен проект в историята на страната дотогава.
Вандали започват да лепят дъвки по сензорите на вратите. Вратите не работят нормално и влаковете закъсняват. Подобни случаи не са чести, но са скъпи, а извършителите трудно се залавят.
Властите посочват именно нарушенията в работата на метрото като основна причина за забраната. На 30 декември 1991 г. Министерството на околната среда обявява мярката. На 3 януари 1992 г. продажбата, вносът и производството на дъвки стават незаконни – само четири дни след обявяването на мярката.
Какво точно забраняват
Забранено е не самото дъвчене, а снабдяването с дъвки. Забраната обхваща всичко, което се продава като дъвка, балонена дъвка или дъвка за зъби, както и продукти, приготвени от дъвкателна основа с растителен или синтетичен произход. Забранени са дори дъвките за зъби – до промяната от 2004 г. Мярката е въведена чрез закона за контрол на производството – същият, който регулира и някои алкохолни и тютюневи изделия.
Вносът спира веднага. След кратък преходен период, в който магазините разпродават наличностите, продажбата е напълно забранена. Глобата за продажба при въвеждането на мярката стига до 2000 сингапурски долара, а за вносителите са предвидени глоби и затвор. Наличните запаси са конфискувани.
Протести, Джохор Бару и черен пазар, който не се появява
Отначало мярката предизвиква много спорове. Някои сингапурци пътуват до съседния Джохор Бару в Малайзия, за да си купят дъвка. Властите публично назовават нарушителите, за да откажат другите. Черен пазар обаче така и не се появява.
След забраната градските съвети отчитат силно намаляване на залепените дъвки по обществените места. Дъвките вече не блокират вратите на асансьорите и не спират метрото.
Около средата на 90-те години законите на Сингапур привличат силно международно внимание. Американските медии подробно отразяват случая с тийнейджъра Майкъл Фей, осъден през 1994 г. на бой с бастун за вандализъм – със спрей, а не с дъвка. Покрай него обиколка по света прави и „забраната за дъвки“.
Изключението от 2004 г. и американската търговия
През 2004 г. правилата получават изключение: лечебни дъвки, включително дъвки за зъбите и никотинови дъвки, могат да се купуват от лекар или регистриран фармацевт. Това не означава свободна продажба на обикновените дъвки.
Пътят към изключението минава през търговията. През 1999 г. президентът на САЩ Бил Клинтън и сингапурският премиер Го Чок Тонг се договарят да започнат преговори за двустранно споразумение за свободна търговия, които продължават и при администрацията на Джордж У. Буш. При тези преговори американският производител Wrigley наема лобист и печели подкрепата на конгресмена Фил Крейн, който тогава оглавява подкомисията по търговия в Камарата на представителите. Сингапур признава ползата от някои дъвки, например без захар и с калциев лактат за укрепване на зъбния емайл. Продавачът обаче трябва да записва имената на купувачите. Правителството и досега отказва да вдигне забраната изцяло, защото не иска улиците отново да се покрият с дъвки.
Така прочутата забрана често се разбира погрешно: дъвченето само по себе си не е нарушение на закона в Сингапур. Според BBC пътник може да внесе малко количество за лична употреба, но изплюването на дъвка на неподходящо място се наказва с глоба.
Сингапурската забрана често се представя като куриоз, но зад нея стоят съвсем практични проблеми – повредени асансьори, скъпо почистване и спрени влакове. Мярката затваря пътя на дъвките към обикновения щанд, без да превръща самото дъвчене в престъпление. Повече от три десетилетия по-късно тя все още действа и остава един от най-разпознаваемите символи на сингапурския ред.