Язовир Хувър е бетонна арково-гравитационна стена в Блек каньон на река Колорадо, на границата между Невада и Аризона: извита преграда, която задържа водата и с теглото си, и с формата си.
Висок е 221 метра от скалната основа до пътя по билото – най-високият от този вид в САЩ – и тежи над 6,6 милиона тона, колкото повече от милион африкански слона.
Реката, която трябва да бъде укротена
В началото на ХХ век Колорадо е едновременно надежда и заплаха за Югозапада на САЩ. Тя може да напоява пустинни земи и да дава ток, но наводненията ѝ са опустошителни. Още около 1900 г. инженерите оглеждат каньоните Блек и Боулдър като възможно място за язовир.
През 1922 г. седемте щата от басейна на реката подписват споразумението за водите на Колорадо, а преговорите се водят с тогавашния министър на търговията Хърбърт Хувър. На 21 декември 1928 г. президентът Калвин Кулидж подписва закона, който разрешава строежа.
Поръчката печели консорциумът Six Companies с оферта от около 48,9 милиона долара – най-ниската от трите валидни. Наблизо е изграден цял град за работниците – Боулдър Сити.
Денонощна работа в жегата
Строежът започва през 1931 г. и се работи денонощно. Бетонът е положен през 1935 г., а язовирът е готов две години преди срока. Договорът дава на строителите седем години, но на 1 март 1936 г. язовирът вече е предаден на федералното правителство.
Преди това реката трябва да бъде отклонена през тунели, издълбани в стените на каньона, а мястото – отводнено с временни прегради. Общо по строежа работят около 21 000 души, средно по 3500 на ден. Летните жеги са убийствени, а в тунелите температурата стига до 60 °C.
Официално със строежа са свързани 112 смъртни случая, 96 от които на самата площадка. Сред тях не са включени десетки работници, чиято смърт е записана като пневмония.
Стената, която се опира в скалата
Масата не върши цялата работа: извитата стена предава напора на водата настрани, към скалните стени на каньона. В основата си стената е дебела около 200 метра, а при билото – около 14 метра, достатъчно за шосе между Невада и Аризона.
Преди леенето алпинисти, наричани „високоскалери“, висят на въжета от ръба на каньона и слизат по 200-метровите скали. С къртачи и динамит премахват ронливия камък.
Падащите предмети са най-честата причина за смърт на обекта. Някои от високоскалерите започват да потапят платнените си шапки в катран и да ги оставят да се втвърдят. Така се ражда идеята за предпазната каска – Six Companies поръчва хиляди такива „твърдо сварени шапки“.
Бетон, който иначе би изстивал век
Отделен проблем е топлината. Бетонът се нагрява и свива, докато се втвърдява. Инженерите изчисляват, че ако стената бъде излята наведнъж, ще ѝ трябват 125 години да изстине, а напреженията ще я напукат.
Затова тя е изградена като огромен конструктор: от колони от блокове, излети на слоеве. В бетона са вградени над 930 километра (582 мили) стоманени тръби, по които тече охладена вода, за да отвежда топлината. Хладилната инсталация може да произвежда по 1000 тона лед на денонощие. Когато блоковете изстинат, тръбите и фугите между колоните се запълват с циментов разтвор и стената става монолитна.
Първият бетон е излят на 6 юни 1933 г., последният – на 29 май 1935 г. Самата стена съдържа около 2,5 милиона кубични метра бетон – толкова, колкото би покрил магистрала от Сан Франциско до Ню Йорк. Изпитания на проби през 1995 г. показват, че бетонът на язовира продължава бавно да набира якост.
Боулдър или Хувър
Язовирът е открит официално на 30 септември 1935 г. от президента Франклин Д. Рузвелт пред около 10 000 души при 39 °C жега. В речта си Рузвелт избягва да спомене името на бившия президент Хувър, който не е поканен. След церемонията Рузвелт става първият американски президент, посетил Лас Вегас. Между 1933 и 1947 г. съоръжението официално се нарича Боулдър, а през 1947 г. Конгресът връща името Хувър.
Зад стената се образува езерото Мийд. Електроцентралата на язовира снабдява с ток Невада, Аризона и Калифорния, а мястото привлича милиони туристи всяка година.
Язовир Хувър е построен с цената на огромен труд и десетки човешки животи, но и с инженерни решения, които изпреварват времето си. Охлаждащите тръби, извитата форма и прецизното планиране превръщат реката от заплаха в източник на вода и ток за милиони хора. Почти век по-късно стената продължава да държи Колорадо с формата си, а не само с теглото си.
Източници: Hoover Dam FAQ – U.S. Bureau of Reclamation, Hoover Dam – Wikipedia