На Ньиве Ватервег, водния път между Северно море и пристанището на Ротердам, стои бариерата Маеслант. Тя е една от най-големите подвижни конструкции на Земята. Според нидерландската агенция Rijkswaterstaat никоя друга водна преграда в света няма по-големи подвижни части.
Последното звено на Делта
След голямото наводнение от 1953 г. Нидерландия строи системата Делта – десетки диги, шлюзове и бариери срещу морето. Маеслант е последното голямо звено в нея. Строи се от 1991 до 1997 г., а на 10 май 1997 г. кралица Беатрикс я открива.
Проблемът е бил сложен. Ньиве Ватервег е главният път към Ротердам, тогава най-голямото пристанище в света. Каналът не може да бъде преграден със стена, защото корабите трябва да минават. Първоначалният план бил да се надградят дигите на 50 километра навътре в сушата. Това би отнело поне 30 години и би разрушило исторически градски центрове.
Затова държавата обявява конкурс. Печели идеята за две огромни плаващи врати, които стоят в сухи докове на двата бряга. Каналът между тях е широк 360 метра и остава напълно свободен за корабите.
Врати по 210 метра
Всяка врата е дълга 210 метра, висока 22 метра и дълбока 15 метра. Към нея са заварени стоманени ферми, дълги 237 метра. Рамената тежат по 6800 тона.
Често се казва, че фермите са високи колкото Айфеловата кула и тежат двойно повече. Това е преувеличение. Изправени, те биха стигнали около четири пети от първоначалната височина на кулата – 300 метра, а днес с антените тя е 330 метра. А металната конструкция на Айфеловата кула тежи около 7300 тона – тоест рамената са горе-долу толкова тежки, колкото нея, не двойно.
Фермите предават огромните сили от водата към една-единствена точка – сферичен шарнир. Това е топка, в която ляга краят на рамото, подобно на ставата в рамото на човек. Шарнирът е изработен в Чехия, в заводите Шкода. Диаметърът му е 10 метра, тежи 680 тона и е най-големият в света.
Как се затваря
Бариерата се управлява изцяло от компютър, свързан с данни за времето и морското равнище. Тя се затваря автоматично, когато се очаква водата при Ротердам да стигне 3 метра над нормалното ниво.
Процедурата е прецизна:
- Четири часа преди затварянето корабите са предупредени.
- Два часа преди това движението по канала спира.
- Половин час преди затварянето доковете се наводняват и вратите изплуват.
- Вратите се завъртат една срещу друга и преграждат канала.
- Когато между тях остане около метър и половина, кухините им се пълнят с вода и в рамките на два часа те лягат на дъното.
При затворена бариера водата натиска всяка врата с около 35 000 тона. Бариерата издържа на приливна вълна до 5 метра над нормалното ниво и е проектирана за буря, каквато се случва веднъж на 10 000 години. Софтуерът ѝ е написан на C++ и има около 200 000 реда код.
Първите истински бури
Очаква се бариерата да се затваря заради буря веднъж на около десет години. С покачването на морското равнище това ще става все по-често.
За първи път тя се затваря заради буря на 8 ноември 2007 г. Тогава прагът е временно свален на 2,6 метра, за да бъде тествана в реални условия. На 21 декември 2023 г. Маеслант се затваря автоматично при пълния праг от 3 метра – за първи път в историята си. Всяка година, обикновено през септември, бариерата се затваря и за проверка.
Цената на сигурността
Строежът струва около 450 милиона евро. Целият проект за защита на пристанищния район струва 660 милиона евро. Бариерата защитава около два милиона жители на провинция Южна Холандия.
В миниатюрния парк Мадуродам има работещ модел на бариерата в мащаб 1:250. Изграждането му отнема шест месеца, а на истинската бариера – шест години.
Ако ви интересува как височината на Айфеловата кула се променя, прочетете „Айфеловата кула: защо е по-висока през лятото“.
Каналът стои отворен за корабите. А когато се затвори, морето среща най-големите подвижни части на водна преграда, строени някога.
Източници: Deltawerk Maeslantkering – Rijkswaterstaat, Maeslantkering – Wikipedia, Eiffel Tower – Wikipedia