Уитиър, Аляска, е малко пристанищно градче на около 93 километра югоизточно от Анкъридж. При преброяването през 2020 г. жителите му са 272. Почти всички живеят в една-единствена сграда – 14-етажната Begich Towers. Затова градът има прякор „градът под един покрив“.
Пристанище, построено от армията
Уитиър се появява по време на Втората световна война. Американската армия строи тук военна база с пристанище и железница и я нарича Camp Sullivan. През 1943 г. е завършено железопътното отклонение, а пристанището става входна врата за войниците, пристигащи в Аляска. Базата остава активна до 1960 г.
Армията строи две огромни сгради. Първата е Buckner Building, наричана тогава „градът под един покрив“. Тя е изоставена от 1966 г. и днес е празна руина. Втората е Hodge Building – днешната Begich Towers. Проектирана е през 1953 г. и е завършена през 1957 г. Двете известно време са най-големите сгради в Аляска.
През 1972 г. сградата е преименувана в памет на конгресмена от Аляска Ник Бегич, който изчезва при полет със самолет същата година. Сградата е изобразена дори на герба на града.
Град в 14 етажа
Begich Towers се състои от три свързани кули с правоъгълен план и плосък покрив. Между отделните части са оставени фуги от около 18–20 сантиметра. Така сградата може да се люлее при силен вятър или земетресение.
Според градската управа между 80 и 90 на сто от жителите живеят в нейните 196 апартамента. Останалите обитават втората жилищна сграда в града – Whittier Manor.
Какво има вътре? Поща, малък магазин, пералня, църква в сутерена, полицейски участък, градска администрация и здравна клиника. Подземен тунел свързва сградата с училището, в което учат около 50 деца. В Уитиър можеш да прекараш седмици, без да излезеш навън. Има дори два етажа със стаи под наем за туристи, а училището има закрита детска площадка.
Трафикът е в асансьора
Задръстванията тук не са по улиците. Те са в асансьора.
Хората се срещат в пощата и по коридорите. Една от жителките, която държи малък хотел в сградата, казва пред CBC, че всички се виждат в пощата и си прекарват чудесно. А ако имаш лош ден, просто не говориш с никого и се прибираш в апартамента.
Има и причина да не излизаш. През зимата вятърът тук стига около 100 км/ч, а снегът е обилен. Затова всичко нужно е под един покрив.
Жителите или приемат уредбата, или се шегуват с нея. Сградата на практика е самият град. Клиниката, полицията и магазинът за храна са под същия покрив като леглата.
Тунелът, който се затваря нощем
До Уитиър с кола се стига само по един път – през тунела „Антон Андерсън“ под планината Мейнард. Дълъг е около 4 километра, тоест 2,5 мили. Това е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен тунел в Северна Америка.
Тунелът има само една лента, която се дели с влака. Движението се редува: по 15 минути в едната посока, после в другата. Нощем тунелът се затваря изцяло. Тогава градът остава сам със снега и вятъра.
До 2000 г. в Уитиър се стига само с влак, лодка или самолет. Едва тогава тунелът е отворен и за коли. След това градът започва да посреща и големи круизни кораби.
Земетресението от 1964 г.
Уитиър има и трагична история. На 27 март 1964 г. Аляска е разтърсена от земетресение с магнитуд 9,2 – най-силното в историята на САЩ. Цунами с височина 13 метра залива града и убива 13 души.
Самата Begich Towers понася удара без големи щети. След като армията напуска, сградата постепенно се превръща в жилищен блок с апартаменти, магазини и служби.
Днес Уитиър живее главно от туризъм и риболов. През лятото градът посреща хиляди круизни пасажери, а после отново се свива в своята сграда.
Ако ви интересуват още странни места за живеене, прочетете за Сийланд – държавата върху морска платформа.
Няма нужда от квартал. Има нужда от асансьор.
Източници: Do All Residents of Whittier, Alaska, Live in This One Building? – Snopes, Welcome To Whittier, Alaska, A Community Under One Roof – NPR, Begich Towers – Wikipedia