През лятото на 1858 г. жегата изпича човешките и промишлените отпадъци по Темза. Вонята залива Лондон и влиза в сградата на парламента. Голямата воня в Лондон (Great Stink) трае едва няколко седмици, но променя града завинаги – от нея се ражда модерната лондонска канализация.
Река от отпадъци
Градът е най-големият в света, с над 2,5 милиона души. На трона е кралица Виктория. Населението се удвоява между 1800 и 1850 г., а системата за отпадъци остава от миналото. Около 1856 г. Лондон има около 200 000 септични ями и 360 канала, много от тях в лошо състояние.
Всичко нежелано свършва в Темза: съдържанието на нощните гърнета и новите тоалетни с казанче, умрели кучета, развалена храна, отпадъци от кланици и химикали от кожарските работилници. Улиците са пълни с купища тор от конските впрягове. Лондончани обаче продължават да пият вода от Темза и притоците ѝ.
„През сърцето на града вместо чиста свежа река тече смъртоносен канал“, пише Чарлз Дикенс в романа „Малката Доррит“.
Лятото, в което реката завонява
През юни 1858 г. температурите надхвърлят 30 градуса и остават високи седмици наред. Нивото на реката пада и по бреговете остават нечистотии, които се пекат на слънцето. Хората повръщат, ако минат твърде близо до реката.
В новата сграда на Камарата на общините депутатите не могат да използват стаите с изглед към реката. Пердетата са напоени с хлорна вар. Около устията на каналите изсипват 200–250 тона вар, а разходът стига 1500 лири на седмица. Не помага.
Депутатите бъркат болестта с миризмата. Вярват, че холерата се носи по въздуха като миазма, а не чрез замърсената вода. Епидемиите вече са взели хиляди жертви – само през 1848–1849 г. умират над 14 000 лондончани. Лекарят Джон Сноу още през 1854 г. доказва, че холерата идва от водата, но малцина му вярват. Той умира точно през лятото на Голямата воня.
Какво ги плаши всъщност? Не заразата във водата, а дъхът от реката.
Законът, приет за 18 дни
На 15 юли финансовият министър Бенджамин Дизраели внася законопроекта. Той нарича Темза „стигийски вир, който вони на неописуеми и непоносими ужаси“. Някога реката била гордост на търговията и на поезията.
Законът минава за 18 дни и влиза в сила на 2 август 1858 г. Той разрешава на Столичния съвет по благоустройство да заеме 3 милиона лири. Сумата трябва да бъде изплатена с такса от три пенса от всяко лондонско домакинство в продължение на 40 години. „Парламентът беше почти принуден да законодателства от силата на чистата смрад“, пише The Times.
Подземният град на Базалгет
Инженерът Джоузеф Базалгет поема най-големия граждански строеж на века. Планът му е простичък: отпадъците да бъдат уловени, преди да стигнат до Темза, и да бъдат отведени далеч на изток.
Мрежата има две нива:
- около 1100 мили (1800 км) улични канали, които събират отпадни и дъждовни води;
- 82 мили (132 км) главни колектори, които ги отвеждат надолу по течението.
Големите канали са със спад от поне два фута на миля, за да може гравитацията да върши работата. Помпените станции в Челси, Дептфорд, Аби Милс и Кроснес вдигат водата от ниските части на града. Сградите им приличат на катедрали. По същото време Базалгет изгражда и крайбрежните булеварди по Темза, в които са скрити част от каналите.
Строежът изисква 318 милиона тухли – толкова много, че цената на тухлите и надниците на зидарите скачат. Окончателната цена е около 6,5 милиона лири.
Доказателството от 1866 г.
През 1875 г. системата е готова. Още преди това тя доказва смисъла си. През 1866 г. холерата отнема 5596 живота в Лондон, но огнището е ограничено в част от Ийст Енд – единствения район, който още не е свързан към новата мрежа. Там са 93% от жертвите.
Холерата в Лондон отстъпва, защото водата вече не носи заразата. Базалгет е смятан за човека, спасил повече животи от всеки друг викториански чиновник. Голяма част от каналите работи и днес – в град, който вече е над три пъти по-голям.
Страхът плаща сметката. Инженерството спира холерата.
За друга странна катастрофа в голям град прочетете за наводнението с меласа в Бостън през 1919 г.
Източници: Great Stink – Wikipedia, Too hot? In 1858 a heatwave turned London into a stinking sewer – BBC News, The Great Stink of 1858 – London Museum, London’s Great Stink heralds a wonder of the industrial world – The Guardian