Гъсеничният транспортьор на НАСА е верижна машина с размерите на вътрешното поле на бейзболно игрище. Превозва ракети от Сградата за вертикален монтаж в Космическия център „Кенеди“ във Флорида до стартовите площадки на Стартов комплекс 39. Машините са две и са построени през 1965 г., за да местят по този маршрут лунната ракета „Сатурн V“.

Две машини за лунната програма

Изработката им започва през март 1963 г. в Охайо. Проектира ги и ги строи компанията „Марион Пауър Шовъл“, известна с огромните си багери за открити мини, а всяка машина струва 14 милиона долара. На 23 януари 1965 г. първият транспортьор потегля за пръв път със собствен ход, а на 26 август 1967 г. изкарва на площадката първата ракета „Сатурн V“ – за безпилотната мисия „Аполо 4“.

След лунната програма машините возят ракетите за „Скайлаб“, а от 1981 до 2011 г. – космическите совалки. Те изкарват на площадката и совалките, които извеждат в орбита и после ремонтират телескопа Хъбъл. Днес CT-2, вторият от двата транспортьора, превозва ракетата SLS с кораба „Орион“ за мисиите „Артемида“.

Размерите на машината са 40 на 35 метра. Тя стъпва на осем вериги, по две във всеки ъгъл. Всяка верига има 57 пластини, а всяка пластина тежи около тон. Височината на товарната платформа се регулира между 6,1 и 7,9 метра.

Тежестта, която остава рекорд

Когато е построен, транспортьорът е най-голямото сухопътно превозно средство със собствено задвижване в света. По-късно го изпреварват гигантски роторни багери като Багер 288, завършен в Германия през 1978 г. и над четири пъти по-тежък. Те обаче получават ток по кабел отвън. Затова теглото на транспортьора си остава рекорд сред машините, които сами произвеждат енергията си.

На 29 март 2023 г. Книгата на рекордите на Гинес официално обявява CT-2 за най-тежкото самоходно превозно средство. Дълги години масата на транспортьорите се посочва като около 2721 тона, или 6 милиона паунда – колкото теглото на около 1800 леки автомобила. Модернизацията за „Артемида“ обаче прави CT-2 още по-тежък: сертификатът посочва приблизително 6,65 милиона паунда, тоест около 3016 тона.

• Маса: около 2721 т по класическите данни и около 3016 т за CT-2 след модернизацията.
• Размери: 40 × 35 м, осем вериги с по 57 пластини.
• Скорост: до 1,6 км/ч с товар и до 3,2 км/ч без товар.
• Товароносимост на CT-2: около 8200 т.

Пет часа за няколко километра

Натоварена, машината се движи с максимална скорост от 1,6 км/ч. Пътят до площадка 39A е дълъг 5,5 км, а до 39B – 6,8 км. Във времената на „Аполо“ и совалките един курс трае средно около пет часа. С по-тежкия товар на „Артемида“ пътуването на CT-2 до площадка 39B отнема около осем часа.

Транспортьорът не се движи по обикновен асфалт. Специалният път, по който пълзи, е дълбок 2 метра и е покрит с речни камъчета от Алабама и Тенеси. Те имат ниско триене и намаляват опасността от искри.

Защо не по-бързо?

Ракетата трябва да стои вертикално. Лазерна система насочва машината, а система за нивелиране поддържа платформата хоризонтална, докато транспортьорът изкачва наклона от 5% към стартовата площадка. Площадките са построени върху изкуствени възвишения, затова последната отсечка е изкачване. Върхът на ракетата се отклонява най-много с 10 ъглови минути – приблизително колкото диаметъра на баскетболна топка.

Отделна лазерна система помага за точното позициониране в сградата за монтаж и на площадката. Машината се управлява от две кабини в двата ѝ края, а екипът наброява почти 30 инженери, техници и шофьори. Подобна бавна прецизност изисква и преместването на фара Кейп Хатерас през 1999 г., когато инженерите придвижват цяла тухлена кула на 884 метра навътре в сушата.

Локомотивни двигатели и електричество

Задвижва се от двигатели като на локомотив и големи електрически генератори. Два 16-цилиндрови дизелови двигателя с мощност по 2750 конски сили въртят четири генератора по 1000 киловата. Те захранват 16 тягови електромотора, а отделни двигатели и генератори обслужват повдигането, управлението, осветлението и вентилацията.

Нов живот за „Артемида“

След модернизации машината е готова за следващото поколение ракети. Между 2012 и 2014 г. транспортьорите получават нови двигатели, спирачки, хидравлика и компютри. CT-2 е подсилен допълнително между 2014 и 2016 г. и товароносимостта му расте от около 5400 на около 8200 тона. За сравнение, самосвалът БелАЗ 75710 носи до 450 тона, тоест CT-2 може да поеме около осемнайсет пъти повече.

В центъра „Кенеди“ наричат двете машини „Ханс и Франц“ по имената на двама комични културисти от популярно американско телевизионно шоу. За живота си транспортьорите са изминали над 5500 км – приблизително разстоянието с кола от Маями до Сиатъл.

Гъсеничният транспортьор никога няма да спечели състезание, но бавността му не е недостатък, а условие. Пълзи, защото товарът е ракета. И точно затова е най-тежката машина, която се движи сама.

Източници: The Crawlers – NASA, NASA’s Rocket Transporter Crawls Into History Books With World Record – NASA, Crawler-transporter – Wikipedia