На 10 август 1628 г. от пристанището на Стокхолм тръгва военният кораб Vasa, гордостта на Швеция. Изглежда готов за бой. След около 20 минути и едва 1300 метра плаване корабът „Васа“ лежи на дъното на 32 метра дълбочина – пред очите на хиляди хора.
Кораб за краля
Кралят Густав II Адолф, наричан „Северният лъв“, превръща Швеция в една от най-страшните сили в Европа. Страната воюва с Полша и Литва и има нужда от силен флот в Балтийско море. През януари 1625 г. кралят подписва договор с холандския корабостроител Хенрик Хибертсон за четири нови кораба. Vasa трябва да е най-мощният военен кораб в Балтика, ако не и в света.
Готовият кораб е дълъг 69 метра и висок над 50 метра от кила до върха на главната мачта. Носи десет платна, 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици скулптури. Майстор Хенрик обаче не доживява да го види завършен – умира година преди първото плаване.
Изпитанието?
Още преди отплаването някои подозират, че нещо не е наред. Твърде много тежест стои високо в корпуса.
През лятото на 1628 г. капитан Сьофринг Хансон вика вицеадмирал Клас Флеминг да види кораба. Тридесет души тичат напред-назад по палубата, за да го залюлеят. След само три обиколки ги спират: страхът е, че корабът ще потъне още преди да отплава. Според показанията на щурмана Флеминг само въздъхва: „Ех, да беше Негово Величество тук!“
Но кралят е на фронта в Прусия и с писмо след писмо настоява корабът да тръгне колкото се може по-скоро. Затова изпращат кораба в морето въпреки предупрежденията, че е опасен.
Двадесет минути
В неделя следобед Vasa тръгва от кея пред двореца. Вятърът духа от юг, затова корабът е изтеглен с котви до другия край на градския остров. Там вдигат четири от десетте платна и изстрелват салют. Оръдейните портове са отворени, за да се покаже мощта на кораба.
Под скалите на Сьодермалм вятърът е толкова слаб, че не стига дори да опъне шкотите. Лек полъх го накланя настрани. Корабът бавно се изправя. При Тегелвикен по-силен порив отново го събаря на левия борд.
Водата нахлува през отворените оръдейни портове на долната палуба. Vasa потъва пред очите на хиляди хора, сред които и чуждестранни посланици. До брега има само 120 метра. Едни се хващат за мачтите, които още стърчат над водата, други са прибрани от лодки. Според данните загиват около 30 души.
„Само Господ знае“
Капитанът е арестуван, преди дрехите му да изсъхнат. Кълне се, че екипажът е бил трезвен, а оръдията – добре закрепени. На 5 септември 1628 г. започва разследване. Офицерите и строителите се обвиняват взаимно.
Скоро става ясно, че нито баластът, нито оръдията са виновни. Корабът е лошо проектиран. Подводната му част е твърде малка в сравнение с тежката горна част, затова центърът на тежестта е твърде високо. Строителите обаче имат железен аргумент: кралят сам е одобрил размерите и въоръжението.
На въпроса защо корабът е потънал, корабостроителят Арент де Грооте отговаря: „Само Господ знае.“ Никой не е наказан. Вината на практика пада върху покойния майстор Хенрик.
333 години на дъното
През 1663–1665 г. водолази със водолазен звънец изваждат над 50 от ценните бронзови оръдия. Корабът обаче остава заседнал в тинята. Корабът лежи на дъното 333 години.
През 1956 г. инженерът Андерс Францен открива останките. Предложенията за изваждането им са всякакви – от пълнене с топчета за пинг-понг до замразяване в гигантски леден блок. Накрая водолазите копаят шест тунела под кораба и прекарват през тях стоманени въжета. На 24 април 1961 г. Vasa отново се показва над водата.
Днес е изложен в музей. Корпусът е запазен почти изцяло, а между 1961 г. и началото на 2025 г. корабът е видян от над 45 милиона посетители.
1300 метра са около дванадесет футболни игрища – толкова кратък е първият и последен рейс.
Гордостта на Швеция не пада в битка. Пада от собствената си тежест.
За друга инженерна грешка, разкрита от природата, прочетете за моста Такома Нароуз, а за кораб, който е твърде голям по друга причина – за Seawise Giant.
Източници: Vasa (ship) – Wikipedia, Timeline – Vasa Museum, The Disaster – Vasa Museum, The Inquest – Vasa Museum