На 26 април 2003 г. американският катерач Арон Ралстън тръгва сам на спускане в каньона Блу Джон в югоизточна Юта. Планира еднодневен преход. Пет дни по-късно Арон Ралстън излиза от каньона без дясната си ръка – и жив. Историята му по-късно става филмът „127 часа“.
Преход, за който никой не знае
Ралстън е на 27 години, машинен инженер, който напуска работата си в Intel, за да се посвети на планините. Опитен е – бивш член на планинска спасителна служба и катерач, изкачил десетки от най-високите върхове в Колорадо. Блу Джон е в рамките на възможностите му.
Маршрутът трябва да е около 21 километра и да отнеме около осем часа. Носи две бурита, около три литра вода и евтино джобно ножче на многофункционален инструмент. Но нарушава собственото си първо правило: не казва на никого къде отива.
Следобед, докато се провира през тесен процеп в пясъчника, Ралстън разклаща заклещен камък. Блокът от около 360 килограма първо удря лявата му ръка, а после притиска дясната му китка в стената на каньона.
Пет дни под камъка
Какво прави? Мозъкът му заповядва да я измъкне веднага. Ръката не помръдва.
Ралстън дълбае и се опитва да повдигне камъка. Нищо не става. Остава така 127 часа – пет дни и няколко часа. Разпределя по малко водата и храната. Когато храната и водата свършват, пие собствената си урина.
На четвъртия ден разбира, че за да се освободи, трябва да пререже костта. Инструментите му не стигат за това. Ножът е твърде тъп.
Убеден, че ще умре, издълбава в скалата името си, датата на раждане и предполагаемата дата на смъртта си. После записва сбогувания към близките си на видеокамера.
Решението на шестия ден
През нощта има халюцинация. Вижда себе си да си играе с бъдещото си дете – с липсваща част от дясната ръка. По-късно казва, че точно това видение му дава вяра, че ще живее.
После се събужда с друго решение. Ръката вече започва да загнива от липсата на кръвообращение. Ралстън осъзнава, че може да използва самия камък като лост. Чупи двете кости на предмишницата си, като завърта ръката срещу заклещената китка. Отрязва я с тъпото ножче от два инча, а за жилавите сухожилия използва клещите на инструмента.
Рязането трае един час. Като турникет използва тръбичка от раницата си за вода, а големите артерии оставя за накрая.
Пътят обратно
Дотук е само половината. Минава остатъка от каньона, спуска се по въже от 20 метра и тръгва пеша. До колата му има около 13 километра, а телефон няма.
Намират го туристи. След около 10 км преход Ралстън среща семейство от Нидерландия на почивка. Те му дават храна и вода и бързат да алармират властите. Междувременно семейството му вече е съобщило, че е изчезнал, и спасителите стесняват търсенето. Хеликоптер го прибира около четири часа след ампутацията. Ралстън е загубил около 18 килограма и около една четвърт от кръвта си.
По-късно казва, че ако беше отрязал ръката по-рано, щеше да умре от кръвозагуба, преди някой да го намери. А ако изобщо не го беше направил, щяха да го открият мъртъв в каньона.
Ножът, който не е за ампутация
Ножчето е евтино и тъпо. Не е направено за ампутация. „Не беше Leatherman, а нещо, което получаваш безплатно, ако си купиш фенерче за 15 долара“, казва Ралстън.
За да извадят ръката му изпод камъка, по-късно са нужни 13 души, лебедка и хидравличен крик. Шест месеца след инцидента, на 28-ия си рожден ден, Ралстън се връща в каньона и разпръсва там праха от ръката си.
След инцидента продължава да катери. Става първият човек, изкачил сам през зимата всички „четиринайсетохилядници“ в Колорадо – върховете над 4270 метра.
Не го измъква чужда помощ. Излиза сам, защото оставя ръката си в каньона.
За други невероятни истории на оцеляване прочетете за Пун Лим, прекарал 133 дни на сал насред Атлантика, и за чилийските миньори.
Източници: Aron Ralston – Wikipedia, Did Climber Have to Cut Off Arm to Save Life? – National Geographic, The Morning Report, 5 May 2003 – NPS History