Перка от вятърна турбина рядко получава втори живот. Обикновено крилото се нарязва на парчета и изчезва. На пристанището в Олборг, в Северна Дания, една перка става велонавес. Под нея служителите паркират колелата си и те остават сухи през цялата година.
Идея от интернет
През 2019 г. пристанището в Олборг (Aalborg Havn) има нужда от нов навес за велосипеди. С това се заема Брайън Д. Расмусен. Той е строителен инженер и координатор по околна среда в пристанището.
Расмусен сяда пред компютъра да види какви модели се продават. Попада на красив навес от Ню Йорк. Формата му прилича досущ на перка от вятърна турбина. „Помислих си, че прилича на перка от вятърна турбина, и така дойде идеята“, разказва той пред вестник Nordjyske.
Суровината е съвсем наблизо. Най-голямата компания в Олборг е Siemens Gamesa. Фабриката ѝ граничи с пристанището и е една от най-големите фабрики за перки в света. Според списание Colossal инициативата е на датската държава, която възлага на производителя да даде нов живот на перката.
Средата на крилото
Расмусен се свързва с компанията и получава изведена от експлоатация перка. Коренът ѝ, частта до главината, отива за тест в Германия. Средната част остава за пристанището.
Цялата перка тежи над 20 тона. Тя е изключително здрава, но е проектирана за друго. Трябва да е закрепена в корена и да се върти при всякакво време. Като навес тя ляга по корем върху две опори, а по-голямата част от долната ѝ страна се изрязва. Така върху нея действат сили, за които никой не я е смятал.
Има и още един проблем. Производителите не дават чертежи и данни за конструкцията на перките. Затова Расмусен прави модел от картон и дърво у дома, през уикенда. После реже модела, за да види как да запази стабилна формата. „Щом пробиеш дупка в тръба, тя става много жива“, обяснява той.
Майстори от Олборг
Когато моделът е готов, идва ред на занаятчиите:
- Brunø Stål, ковачница от Олборг, прави стоманените опори, върху които перката ляга и се закрепва.
- За опорите са излети бетонни основи, за да не помръдне конструкцията.
- Kærsholm Diamantboring изрязва всичко, което не трябва.
Инженерите мислят и за вятъра, за да не отнесе перката. Мислят и за дъждовната вода. В началото на 2020 г. навесът вече е изкарал почти цяла зима на пристанището. Расмусен е доволен от резултата.
Защо точно перка?
Перките са от композит – стъклени влакна и смола. Материалът е лек, здрав и почти неразрушим. Затова пък трудно се рециклира. Около 90% от масата на една турбина се рециклира с обичайни методи. Перките остават последното голямо предизвикателство.
Расмусен го казва направо: „Вместо да накълцаш перката на парченца и да я изгориш за гориво, можеш да я използваш за нещо друго.“ И добавя, че тя е и доста красива.
Siemens Gamesa няма планове да прави такива навеси масово. Но компанията вече предлага напълно рециклируеми перки.
Колко перки идват
Количеството спрени перки в Европа расте. Според WindEurope през 2025 г. то е около 20 000 тона. До 2030 г. се очаква да стигне 55 000 тона годишно. Ръстът идва най-вече от утвърдени пазари като Германия и Испания.
В Европа днес има около 290 GW вятърни мощности. Около 80 GW от тях стигат края на теоретичния си живот до 2030 г. Много турбини ще продължат да работят, но все повече ще бъдат свалени. Според оценка, цитирана от Colossal, до 2050 г. вятърните турбини по света ще дадат около 43 милиона тона отпадъци.
От 1 януари 2026 г. европейският вятърен бранш сам си забранява да изхвърля перки на сметища. Затова идеи като тази от Олборг вече са повече от любопитен експеримент.
Перката не отива на сметище. Става покрив над колелата.
Ако ви интересува как вятърът може да бъде и враг, вижте как вятърът разруши моста Такома Нароуз. А за друга огромна конструкция в Северно море прочетете за платформата Troll A.
Източници: Kan du se, hvad dette cykelskur er lavet af? – Nordjyske, Recycling Wind Turbine Blades To Make A Bike Shelter – CleanTechnica, Discarded Wind Turbine Blades Are Upcycled into Bike Shelters – Colossal, Where do wind turbine blades go when they are decommissioned? – WindEurope