Абу Симбел е храмов комплекс на фараона Рамзес II в Южен Египет, близо до границата със Судан. През 60-те години на XX век водите на Нил заплашват да го погълнат завинаги. Вместо да направят копие, инженерите нарязват оригинала на над хиляда блока и го сглобяват отново на по-високо място.
Храмове, изсечени в скалата
Двата храма са изсечени в скалата през XIII в. пр. Хр., по времето на Рамзес II. Строежът започва около 1264 г. пр. Хр. и продължава около 20 години. Големият храм е посветен на самия фараон, а Малкият – на главната му съпруга Нефертари. Огромните фигури на Рамзес на фасадата са станали символ на Древен Египет.
Храмовете не са зидани. Изсечени са направо в пясъчника на хълма над реката. С времето пясъкът ги затрупва. Европейците ги откриват едва през март 1813 г., когато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт вижда Малкия храм и горния фриз на Големия.
Язовирът и езерото
Египет строи Асуанската висока стена, нужна за земеделието и енергетиката. Зад нея ще се образува езерото Насър. Ако нивото се вдигне, храмовете ще изчезнат под водата.
На 8 март 1960 г. UNESCO обявява Международна кампания за спасяване на паметниците на Нубия. Около 50 държави даряват половината от общата цена на кампанията – 80 милиона долара. Тя спасява общо 22 паметника и комплекса.
За Абу Симбел има няколко проекта. Единият предлага язовирна стена около храмовете. Друг – да вдигнат цели скални блокове с хидравлични крикове. В крайна сметка Египет избира шведското предложение: храмовете да се нарежат на блокове, които да се преместят и сглобят отново. То е оценено на 36 милиона долара, наполовина по-евтино от другите варианти.
Рязането
Пясъчникът е мек и крехък. Има опасения, че при рязане и вдигане до една трета от блоковете може да се натрошат. Затова египетски работници прекарват седем месеца в инжектиране на пукнатините с епоксидна смола.
От ноември 1963 г. работници режат храмовете с телени триони. По договор отделните блокове не бива да тежат повече от 20 тона за вътрешните зали и 30 тона за фасадите. Във всеки блок се пробиват отвори и се залепват стоманени щифтове за вдигане. Блоковете с украса отвътре се увиват в ленен плат.
- Общо храмовете са нарязани на 1036 блока.
- Големият храм е 807 блока, а Малкият – 235.
Всеки блок получава номер и отива на склад. Работата води консорциум начело с германската фирма Hochtief, с египетски, френски, италиански и шведски компании. През пролетта на 1964 г. на обекта работят около 1000 души. Докато трае рязането, временна стена пред храмовете задържа надигащата се вода. Строят я на три смени по 12 часа, денонощно.
Новата планина
После започва обратният ход. Новото място на Големия храм е на около 208 метра навътре в сушата и 65 метра по-високо. UNESCO дава закръглено 180 метра и 64 метра.
Залите не носят тежестта на новия хълм. Над тях е изграден бетонен купол, който поема натоварването. Куполът над Големия храм е с отвор 55 метра и висок 19 метра. Над куполите е насипан изкуствен хълм от 300 000 тона материал от старото място. Така пейзажът почти повтаря оригинала.
Проектът е завършен в началото на лятото на 1968 г., 18 месеца преди срока. На 22 септември 1968 г. Абу Симбел е открит на новото си място.
А слънцето?
Големият храм е построен така, че два пъти в годината слънчевите лъчи стигат до най-вътрешното светилище. Там осветяват статуите на Рамзес, Амон и Ра-Хорахте. Статуята на Птах остава в сянка.
На 22 февруари 1966 г. екипът се събира на изгрев, за да провери дали подреждането е запазено. Лъчите стигат до статуите на 63 метра навътре в скалата. Друга проверка се прави на 22 октомври.
Камъкът е нарязан на парчета. А храмът си остава цял.
Ако ви интересуват други сгради, които сменят мястото си, вижте фара Кейп Хатерас, преместен с 884 метра. А за морска конструкция, която също е местена, прочетете за платформата Troll A.
Източници: Abu Simbel – Wikipedia, The Rescue of Nubian Monuments and Sites – UNESCO World Heritage Centre, Nubian Monuments from Abu Simbel to Philae – UNESCO World Heritage Centre