Издигането на Чикаго е един от най-смелите инженерни проекти на XIX век. През 1850-те и 1860-те години градът не бяга от калта. Вместо да местят хората, инженерите вдигат самите улици и сгради – понякога цели пресечки, докато в магазините вътре се пазарува.
Град върху мочурище
Чикаго расте бързо, но лежи на ниско, блатисто място край езерото Мичиган. Водата няма къде да се оттича и улиците тънат в кал. Без истинска канализация градът е лесна плячка за болестите.
Тифът и дизентерията удрят шест поредни години. Връхната точка е холерната епидемия от 1854 г., която убива 6% от жителите на града. Тоест около всеки седемнайсети, а не всеки двайсети, както често се казва.
През 1855 г. градът създава Съвет по канализацията. Той кани инженера Елис Чесбро от Бостън, за да проектира първата цялостна подземна канализация в Съединените щати.
Да вдигнеш града
Проблемът е, че Чикаго е твърде нисък, за да се оттича водата по естествен наклон. Решението на Чесбро е смело. Тръбите се полагат върху сегашната земя, а улиците се вдигат над тях. Той предлага нивото на улиците да се повдигне с шест до десет фута, тоест с около два до три метра.
Работниците полагат тръбите, засипват ги с пръст и наново покриват пътищата и тротоарите. Остава въпросът със сградите. Дървените къщи често просто се преместват. Тухлените трябва да се вдигнат.
Първата тухлена сграда
През януари 1858 г. за първи път се вдига тухлена сграда в Чикаго. Тя е на четири етажа, дълга 21 метра и тежи 750 американски тона, около 680 тона. Стои на ъгъла на улиците Рандолф и Диърборн. Двеста винтови крика я качват с 6 фута и 2 инча, около 1,9 метра.
Изпълнителят е бостънският инженер Джеймс Браун. Скоро той се съдружава с чикагския инженер Джеймс Холингсуърт. „Браун и Холингсуърт“ става първата и вероятно най-заетата фирма за вдигане на сгради в града.
Половин пресечка наведнъж
През 1860 г. идва най-голямото предизвикателство. Три фирми – „Браун и Холингсуърт“, „Пулман и Мур“ и „Или и Смит“ – вдигат наведнъж цялата северна страна на улица Лейк между Кларк и Ласал. Това е фронт от 320 фута, около 98 метра, от четири- и пететажни тухлени и каменни сгради. Площта е близо 4000 квадратни метра.
- Блокът тежи около 35 000 американски тона, близо 32 000 тона.
- Под него лягат 6000 винтови крика.
- Въртят ги 600 мъже.
Как не се изкривява? Работи се по система от сигнали. По сигнал всеки работник минава по своята редица и завърта всеки винт с една четвърт оборот. После се връща и започва отначало. Сградите се качват едва забележимо. За пет дни блокът се издига с 4 фута и 8 инча, около 1,4 метра. Отдолу зидарите веднага изграждат нови основи.
Магазините не затварят. Хората влизат, пазаруват и работят в сградите, докато те се качват. Вестник от онова време пише, че не е счупено нито едно стъкло и в зидарията не се е появила нито една пукнатина. Цената е 17 000 долара.
Хотелът, който пораства
Година по-късно „Или, Смит и Пулман“ вдигат хотел „Тримонт Хаус“ на ъгъла на Лейк и Диърборн. Това е луксозна шестетажна тухлена сграда, която до предходната година е най-високата в Чикаго. Вдигат я с 6 фута, около 1,8 метра. Петстотин мъже въртят 1000 крика в покрити изкопи под сградата. Гостите остават вътре, а някои дори не разбират какво става. Един от тях се чуди, защо стълбите към входа стават все по-стръмни всеки ден. Когато напуска, прозорците, които са били на нивото на очите му, са няколко фута над главата му.
Сградите в Чикаго се местят толкова често, че пътешественикът Дейвид Макрей пише: „Не мина ден от престоя ми в града, без да срещна една или повече къщи, които сменят мястото си.“
Градът не бяга от калта. Той се издига над нея.
Друга сграда, която пътува, е фарът Кейп Хатерас, преместен с 884 метра. А за небостъргач, който сам слиза надолу, прочетете за „Милениум Тауър“ в Сан Франциско.
Източници: Raising of Chicago – Wikipedia, Raising Chicago Buildings – Chicagology, Raising the Lake Street Block – Chicagology, Chicago Sewers Collection – Chicago Public Library