Виадуктът Мийо в Южна Франция е вантов мост: пътното платно виси на стоманени въжета, а не лежи на арки. Най-високата му точка е на 343 метра. Това е с 13 метра повече от Айфеловата кула. Само че тази кула не стои в град, а държи магистрала над долина.
Числата на моста
Виадуктът Мийо пресича долината на река Тарн до град Мийо, в департамента Аверон. Мостът е част от магистрала A75, която свързва Париж с Южна Франция и Испания.
- Дължината на платното е 2460 метра, а ширината му – 32 метра.
- Пътното платно минава на около 270 метра над реката.
- Шестте централни отвора са по 342 метра, а двата крайни – по 204 метра.
- Най-високата опора, P2, е висока 245 метра. Над нея се издига пилон от 87 метра.
- Стоманеното платно тежи около 36 000 тона.
Повече от две десетилетия, до края на 2025 г., Мийо е най-високият мост в света.
Айфел, легнала между две опори
Най-високата точка на моста е 343 метра. Официалният сайт на виадукта го сравнява с Айфеловата кула: 13 метра по-висок. Сравнението е и в другата посока. В отвора от 342 метра между две опори Айфеловата кула би се събрала легнала.
Още едно сравнение от собствениците на моста: стоманеното платно тежи колкото 5100 африкански слона. И въпреки това отдалече изглежда леко.
Как стои във въздуха
Всяка от седемте бетонни опори стъпва на четири шахти, дълбоки по 15 метра и с диаметър 5 метра. Над всяка опора стои стоманен пилон, висок 87 метра и тежащ около 700 тона. От всеки пилон слизат 11 двойки вантови въжета, подредени в една редица. Общо въжетата са 154. Те прехвърлят тежестта на платното към опорите. Всяко въже е от 55 до 91 стоманени снопа, а всеки сноп е усукан от седем нишки.
Платното не е построено на място високо над реката. Сглобено е на платата в двата края на долината и е избутано хоризонтално над опорите, от една до следваща. Временни опори помагат по пътя и после се махат. Платното има профил на обърнато самолетно крило. При силен вятър то не се повдига, а се притиска надолу. Изчисленията са за вятър до 225 км/ч.
В най-натоварения момент на строежа работят близо 600 души. Днес сензори по опорите, платното, пилоните и въжетата следят непрекъснато състоянието на конструкцията. Гаранцията на съоръжението е 120 години.
Фостър и цветът на въжетата
Проектът е на френския инженер Мишел Вирльо и британския архитект Норман Фостър. Още през 80-те години летният трафик от Париж към Испания задръства долината при Мийо. През 1993–1994 г. държавата се допитва до седем архитекти и осем инженерни екипа. През юли 1996 г. журито избира вантов мост с много отвори. Първият камък е положен на 14 декември 2001 г. Мостът е открит официално на 14 декември 2004 г., а колите тръгват по него два дни по-късно.
Цената е около 394 милиона евро. Строителят Eiffage финансира проекта сам и в замяна има право да събира такса за преминаване до 2080 г.
Фостър разказва, че когато за първи път видял готовия мост, бил толкова притеснен от решението за цвета на въжетата, че почти му прилошало. В крайна сметка избира бял цвят.
Игли в мъглата
Мостът е повече от път над пропаст. Днес по него минават между 10 000 и 25 000 превозни средства на ден, високо над града, а през първата година до 10 000 автомобила в почивните дни спират на площадката до моста само за да го видят.
Когато мостът се вижда отдалече в мъгла, опорите изглеждат като игли.
Кулата е символ на височина. Тук височината носи коли.
Ако обичате рекордни мостове, вижте моста Чанаккале 1915 с основен отвор от 2023 метра. А защо самата Айфелова кула мени височината си, прочетете в „Айфеловата кула: защо е по-висока през лятото“.
Източници: Millau Viaduct – Wikipedia, Les chiffres clés – Viaduc de Millau, The Viaduc de Millau – France.fr, How the World’s Tallest Bridge changed the Map of all of Europe – Sarajevo Times