Англо-занзибарската война от 27 август 1896 г. минава за най-кратката в писаната история. Британските кораби откриват огън в 9:02 сутринта, а към 9:40 всичко е свършило. Войната обаче не е безкръвна. Само едната страна почти не кърви.
Смъртта на султана
Занзибар е архипелаг пред брега на днешна Танзания, важен търговски възел в Индийския океан. От 1890 г. той е британски протекторат. Султанът е на трона, но реалната власт е в ръцете на британците.
На 25 август 1896 г. внезапно умира подкрепяният от британците султан Хамад бин Тувайни. Смъртта му е подозрителна. Според HistoryExtra почти сигурно е отровен от братовчед си принц Халид ибн Баргаш, макар това да не е доказано. Халид веднага завзема двореца и се обявява за султан. Лондон обаче иска на трона друг, по-удобен кандидат – Хамуд бин Мохамед.
Ултиматумът
Британският консул Бейзил Кейв предупреждава Халид да помисли добре. Халид не го слуша. До края на деня около двореца се събират 2800 въоръжени мъже. Те разполагат с пушки и мускети, а също и с артилерия и картечници. Сред тях са дворцовата гвардия, както и стотици слуги и роби. Хората на султана завземат и целия занзибарски флот. Той се състои от един-единствен дървен кораб, кралската яхта Glasgow.
На 26 август в пристанището пристига крайцерът HMS Racoon с контраадмирал Хари Раусън на борда. Лондон разрешава силата. Раусън изпраща ултиматум: Халид да свали флага си и да напусне двореца до 9:00 на 27 август, иначе корабите ще стрелят.
Защо Халид не отстъпва? В 8:30 сутринта неговият пратеник отговаря: „Нямаме намерение да сваляме флага си и не вярваме, че ще откриете огън срещу нас.“ Кейв отвръща, че не искат да стрелят, но ще го направят, ако той не се подчини.
Войната
Точно в 9:00 генерал Лойд Матюс, британец начело на занзибарската армия, дава заповед за обстрела. В 9:02 HMS Racoon, Thrush и Sparrow откриват огън едновременно.
Дворецът е построен главно от местен дървен материал и не е крепост. Той пламва бързо. В 9:05 остарялата Glasgow стреля по британския флагмански кораб St George. Отговорът я потапя, но пристанището е плитко и мачтите ѝ остават над водата. Екипажът вдига британски флаг в знак на капитулация и британски моряци го спасяват с лодки.
Около 9:40 стрелбата спира. Дворецът и харемът горят, артилерията на султана мълчи, а знамето му е съборено.
38, 40 или 45 минути?
Колко точно трае войната, зависи кого питате. Най-често се цитират 38 минути. Други източници дават 40 или 45. Дори корабните дневници не са единни: на St George е записано 9:35, на Thrush 9:40, на Racoon 9:41, а на Sparrow 9:45. Книгата на рекордите на Гинес пише от 9:00 до 9:45 ч.
Цифрите на загубите са далеч по-ясни.
- Около 500 занзибарци, мъже и жени, са убити или ранени, повечето от пожара в двореца.
- От британска страна има един тежко ранен подофицер на Thrush. Той се възстановява.
- Британските кораби изстрелват около 500 снаряда, 4100 картечни и 1000 пушечни патрона.
След 38-те минути
Халид бяга в германското консулство с около четиридесет последователи. Там го пазят германски моряци, а хората на Матюс чакат отвън. По-късно той успява да избяга в Германска Източна Африка. Британците го залавят чак през 1916 г., по време на Първата световна война.
Още същия следобед британците поставят на трона Хамуд. Неговата власт е силно ограничена. Победените плащат и сметката: поддръжниците на Халид са принудени да покрият цената на снарядите, изстреляни срещу тях, и щетите от грабежите – общо 300 000 рупии. Няколко месеца след войната Хамуд премахва робството във всичките му форми. Останките на Glasgow стоят в пристанището с години и са нарязани за скрап чак през 1912 г.
Най-кратката война не била безкръвна. Само едната страна почти не кървяла.
Ако ви интересуват странните държави и острови, прочетете за Сийланд, държавата върху морска платформа. А за една друга военна история вижте гълъба Шер Ами, спасил 194 войници.
Източници: Anglo-Zanzibar War – Wikipedia, The war Britain won in 38 minutes – HistoryExtra, Shortest war – Guinness World Records