Ранен пощенски гълъб с капсула за съобщения лети над разорана от снаряди гора – илюстрация

Cher Ami: гълъбът, спасил 194 войници през 1918 г.

През октомври 1918 г., в разгара на Мьоз-Аргонската офанзива, в Аргонската гора обкръжена американска част попада под огъня на собствената си артилерия. Наричат я Изгубеният батальон. Друг начин да спрат своите няма. Останал им е един гълъб – Cher Ami, на френски „Скъп приятел“.

Обкръжени в дерето Шарлево

На 2 октомври части от 77-а дивизия под командването на майор Чарлз Уитълси настъпват в гората. Около 554 души от няколко роти на 308-и и 307-и пехотен полк и две картечни роти стигат дерето Шарлево. Съседните части обаче са спрени, а германците затварят пътя зад тях. От сутринта на 3 октомври американците са в капан.

Куриерите, пратени назад, са убити или пленени. Единствената връзка с щаба остават пощенските гълъби – групата носи осем. Един от първите дори пренася грешни координати. Cher Ami е един от 600-те гълъба, отгледани в Англия и дарени през май 1918 г. на гълъбовата служба на американските свързочни войски. Домът му е подвижният гълъбарник № 11 в село Рампон.

Бележката „276.4“

На 4 октомври следобед американската артилерия решава, че батальонът е на южния склон на дерето, докато той всъщност е на северния. Снарядите падат право върху своите. Около 15:00 ч. майор Уитълси пише последна бележка и я връзва на Cher Ami: „Намираме се по пътя, успореден на 276.4. Нашата артилерия стреля право по нас. За Бога, спрете я.“

Числото 276.4 е координата от военната карта – линията, покрай която минава пътят. Редник Омър Ричардс вади предпоследния гълъб, но той се изплъзва. Остава само Cher Ami. Птицата каца на близък клон и тръгва едва когато Ричардс се покатерва и разклаща дървото.

Полет под огън

Птицата литва право в германския огън. Куршум или шрапнел я улучва в гърдите почти веднага. Пада, после пак се вдига сред нови изстрели. Десният крак е почти откъснат. Капсулата виси на сухожилие.

Колко бързо стига? Най-известната версия казва 25 мили, тоест 40 километра, за 25 минути – средно около 96 км/ч, колкото кола по извънградски път, и то при тежко ранена птица. Официалният армейски запис от 1919 г. обаче описва този полет като излитане от Гранпре в 14:35 ч. и кацане в гълъбарника в Рампон в 15:00 ч. А дерето Шарлево е на около 27 километра от Рампон. Куратор от Смитсониън, Франк Блазич, стига до извода, че няма категорично доказателство кой точно полет е свързан с Изгубения батальон.

  • Обкръжени: около 554 души от 3 до 7 октомври 1918 г.
  • Бележката: „по пътя, успореден на 276.4“.
  • Загинали: 107 по официалните данни, 190 ранени и 63 изчезнали.
  • Излезли на крак: 194.

Пет дни в капан

Бележката, според разказа на войниците, показва на щаба точното място на обкръжените, а обстрелът спира. Според някои реконструкции обаче огънят е стихнал няколко минути преди гълъбът да кацне. Но капанът не изчезва. Германците атакуват отново, водата се взема под огън, храната свършва, а превръзките се свалят от убитите, за да се използват за ранените. Накрая германците изпращат писмено предложение за предаване. Уитълси не отговаря. Двама американски летци, Харолд Гьотлер и Ъруин Блекли, загиват, докато търсят позицията от въздуха, и посмъртно получават Медал на честта.

Вечерта на 7 октомври, около 19:00 ч., патрул от 307-и полк влиза в позицията, без да срещне германци. На 8 октомври оцелелите се връщат при своите. Около две трети от хората са убити, ранени или изчезнали. На крак излизат само 194. Уитълси и двама от капитаните му получават Медал на честта.

Героят с един крак

Армейските лекари спасяват птицата, но кракът ѝ е ампутиран. През април 1919 г. Cher Ami е изпратен в САЩ, а на 13 юни 1919 г. умира във Форт Монмът от последиците от раните. Тялото е препарирано и днес е изложено в Националния музей на американската история. Франция го награждава с Военния кръст. През 2021 г. ДНК анализ потвърждава, че Cher Ami е мъжки гълъб, макар армейските документи години наред да го описват като женски.

Историята му стои до тези за мечката Войтек, зачислена в полската армия, и за Балто и надбягването със серума до Ном. Съобщението висяло на сухожилие. Без него своите щели да продължат да стрелят.

Източници: Cher Ami Fact Sheet: A Century of Myth and Public Memory – National Museum of American History, The Lost Battalion of World War I – National Archives, New York City draftee Soldiers made history as the Lost Battalion – U.S. Army, Cher Ami – Wikipedia

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре