Между 1942 и 1977 г. рейнджърът Рой Кливланд Съливан от националния парк Шенандоа във Вирджиния е ударен от мълния седем пъти. Оцелява след всеки удар – рекорд, признат от Guinness World Records.
Рейнджърът от планините Блу Ридж
Съливан е роден на 7 февруари 1912 г. в окръг Грийн, Вирджиния. През 1936 г. започва работа като рейнджър в Шенандоа – парк, който обхваща дълга ивица от планините Блу Ридж. Описват го като як мъж с широко, грубо изсечено лице. Седемте удара са документирани от управителя на парка Р. Тейлър Хоскинс. Самият Съливан разказва, че мълния го е докоснала и като дете, когато помагал на баща си да жъне и гръм ударил острието на косата му. Тъй като не можел да го докаже, никога не го включвал в бройката.
Рекордът е изключително необичаен: по оценка на Националната метеорологична служба на САЩ шансът човек да бъде ударен от мълния в рамките на една година е около 1 на 1,2 милиона.
Първите удари
Първия път, през април 1942 г., търси убежище в наблюдателна кула за пожари, която няма гръмоотвод. Кулата е нова и според разказите е ударена седем-осем пъти. По неговия разказ вътре навсякъде прескачал огън. Съливан изтичва навън и мълнията го застига на няколко крачки. Изгаря ивица по десния му крак и оставя дупка в обувката му.
Вторият удар го застига през юли 1969 г., докато кара пикапа си по планински път, и този път губи веждите си. Обикновено металната каросерия предпазва хората в колата, но този път мълнията удря близките дървета и влиза през отворения прозорец. Съливан губи съзнание, изгарят и миглите му, а косата му пламва. Неуправляваният пикап спира близо до ръба на скала.
През юли 1970 г. е ударен в собствения си двор: мълнията попада в близкия трансформатор и оттам прескача към лявото му рамо.
Страхът, който променя живота
След четвъртия удар, който подпалва косата му, страхът вече променя ежедневието му. Този удар идва през пролетта на 1972 г., докато е в сграда на рейнджърите в парка. Опитва се да потуши пламъците с якето си, а после с мокра кърпа. Започнал да вярва, че някаква сила се опитва да го унищожи.
Месеци наред, когато го застигнели зад волана, отбивал и лягал на предната седалка, докато отминат. Носел със себе си и туба с вода, в случай че косата му отново пламне.
На 7 август 1973 г., по време на обиколка, вижда буреносен облак и бързо потегля. По-късно разказва, че облакът сякаш го следвал. Когато решава, че вече е избягал, слиза от пикапа – и мълнията го удря. Пламналата си коса залива с водата, която пази в колата. Шестият удар идва на 5 юни 1976 г. и този път пострадва глезенът му.
Последната мълния и мечката
Последната мълния го удря на 25 юни 1977 г., по време на риболов. Опърля косата му и оставя изгаряния по гърдите и корема. Изпитанието обаче не приключва с това: когато се насочва към колата, се появява мечка и опитва да отмъкне пъстървите му. Съливан я удря с клон; по собствените му думи това бил двадесет и вторият път, когато удрял мечка с пръчка.
Животът на „човека гръмоотвод“
Участва и в телевизионното предаване To Tell the Truth, където разказва за първите пет удара. Пресата му лепва прякорите „Човешкия гръмоотвод“ и „Човешкия проводник на мълнии“. Славата обаче има и тъжна страна. В последните години от живота му много хора го избягват от страх, че мълнията може да удари и тях. Веднъж, когато в далечината проблеснала мълния, главният рейнджър, с когото вървял, побързал да се сбогува.
Веднъж мълния удря и съпругата му, докато простира пране на двора. Самият той, макар да е до нея, този път остава невредим. След това по време на бури Съливан оставял жена си и децата в хола, а сам сядал в кухнята, за да не ги излага на опасност.
Рой Съливан почива на 28 септември 1983 г., на 71 години. Две от рейнджърските му шапки са изложени в експозиции на Guinness World Records в САЩ.
Историята на Рой Съливан звучи като легенда, но седемте удара са документирани и признати от Guinness World Records. Зад рекорда стои човек, който години наред живее в страх от всяка буря и плаща висока цена за славата си. Днес случаят му остава едно от най-необичайните доказателства, че статистиката понякога се огъва – и напомняне колко сериозно трябва да се приемат гръмотевиците.
Източници: Roy Sullivan – Wikipedia, How Dangerous is Lightning? – National Weather Service