На 6 август 1945 г. морският инженер Цутому Ямагучи е в Хирошима по работа за Mitsubishi Heavy Industries.
Живее в Нагасаки, но този ден е на командировка. Три дни по-късно ще се окаже в епицентъра на историята за втори път.
Чертожникът на танкери
Ямагучи е роден на 16 март 1916 г. в Нагасаки. През 30-те години постъпва в Mitsubishi Heavy Industries и работи като чертожник, който проектира нефтени танкери. По-късно разказва, че никога не е смятал, че Япония трябва да започва война. С напредването ѝ корабостроенето страда все повече: суровините не стигат, а танкерите потъват един след друг.
През лятото на 1945 г. компанията го изпраща в Хирошима на тримесечна командировка. На 6 август той вече се готви да си тръгне заедно с двама колеги, Акира Иванага и Куниеши Сато. На път към гарата обаче се сеща, че е забравил своя ханко – личния печат, с който в Япония се подписват документи. Връща се за него.
Първият взрив
В 8:15 ч. американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ хвърля бомбата Little Boy над центъра на града, а Ямагучи е на по-малко от две мили – около 3 километра – от епицентъра. Ямагучи си спомня, че вижда самолета и два малки парашута, а после „огромна светкавица в небето“ и го събаря на земята. Тъпанчетата му се спукват, за известно време ослепява, а горната лява част на тялото му е тежко изгорена. Оцелява ранен, стига до убежище, а после тръгва да търси колегите си. И двамата са живи. Тримата прекарват нощта в бомбоубежище.
Вторият взрив
На следващия ден се прибира, а на 9 август, въпреки раните, отива на работа. В Нагасаки вече са го превързали, но бинтовете покриват голяма част от тялото му. Докато Ямагучи разказва на началника си какво е видял, онзи го нарича луд, защото не може да повярва, че една бомба е унищожила цял град.
В същия миг над Нагасаки избухва втората. Около 11 ч. бомбардировачът „Бокскар“ пуска бомбата Fat Man, а работното място на Ямагучи отново се оказва на около 3 километра от епицентъра. Оцелява и от този взрив. Този път ударната вълна не го наранява, но превръзките му са съсипани, а нови няма. Повече от седмица го мъчат висока температура и непрекъснато повръщане.
Дълъг живот след двата взрива
След войната Ямагучи работи като преводач за окупационните сили, а по-късно се връща в Mitsubishi и отново проектира танкери. Жена му Хисако също е оцеляла от бомбардировката на Нагасаки. Двамата имат три деца.
През 1957 г., когато японската държава започва официално да признава оцелелите като хибакуша – „засегнати от взрива“ – документът на Ямагучи посочва само Нагасаки. Дълго време това не го притеснява. Чувства се сравнително здрав и иска да остави преживяното зад гърба си.
С годините възгледите му се променят. Дъщеря му по-късно разказва, че докато тя навърши 12 години, баща ѝ постоянно е увит в бинтове. Губи слуха на лявото си ухо, а в напреднала възраст страда от катаракта и левкемия, свързани с облъчването. Над осемдесетгодишен, пише книга за преживяното и стихосбирка. През 2006 г. участва в документален филм за хората, оцелели и от двете бомбардировки, който е прожектиран в ООН. Там той настоява за премахване на ядреното оръжие.
В интервю казва, че мрази атомната бомба заради онова, което тя причинява на човешкото достойнство.
Официалното признание
През януари 2009 г. Ямагучи подава молба да бъде признат и за двете бомбардировки. На 24 март 2009 г. правителството на Япония официално го признава за единствения човек, преживял и двете бомбардировки. Известно е, че поне 160 души са засегнати и от двата взрива, но той е единственият с такова официално признание.
По повод признанието той казва, че двойното му облъчване вече е официален държавен запис и може да разкаже на по-младите поколения ужасяващата история на атомните бомбардировки дори след смъртта му.
Съпругата му почива през 2008 г. През декември 2009 г. режисьорът Джеймс Камерън и писателят Чарлз Пелегрино го посещават в болницата в Нагасаки, за да обсъдят идеята за филм за ядреното оръжие. Самият Ямагучи вече знае, че има рак на стомаха. Почива на 4 януари 2010 г. в Нагасаки, на 93 години.
Историята на Цутому Ямагучи е невероятна заради двойния късмет, но остава в паметта заради онова, което той прави с него. Човекът, който дълго не иска да говори за преживяното, в края на живота си превръща собствената си съдба в предупреждение срещу ядреното оръжие. Двата взрива не успяват да го убият, а свидетелството му остава записано и след смъртта му.
Източници: Tsutomu Yamaguchi – Wikipedia, Atomic bombings of Hiroshima and Nagasaki – Wikipedia