През 1945 г. Япония капитулира. На остров Лубанг във Филипините обаче младши лейтенант Хироо Онода продължава да води партизанска война – сражения на малка група, която се укрива от противника. За него краят още не е настъпил. Хироо Онода слага оръжие едва през март 1974 г., почти 29 години след края на Втората световна война.
Заповедта: да не се предава
Онода е роден през 1922 г. и през 1942 г. е мобилизиран в императорската армия. Обучава се за разузнавач в школата „Накано“, където учат офицерите на партизанска война. На 26 декември 1944 г. е изпратен на Лубанг. Задачата му е да унищожи летището и кея на острова преди десанта на съюзниците.
Заповедта му е ясна: при никакви обстоятелства да не се предава и да не отнема собствения си живот. Американските и филипинските сили превземат острова на 28 февруари 1945 г. Скоро от японския гарнизон остават само Онода и трима войници. Той ги отвежда в планините.
Защо не вярва на листовките?
Първата листовка за капитулацията групата вижда още през октомври 1945 г.: „Войната свърши на 15 август. Слезте от планините!“ Мъжете решават, че е вражеска пропаганда. В края на годината от въздуха падат листовки със заповед за предаване от генерал Томоюки Ямашита. Онода ги изучава внимателно и обявява и тях за фалшификат.
По-късно обяснява, че откривал грешки в тях и ги приемал за американска измама. През 1952 г. от самолет пускат писма и снимки от семействата им. Групата отново решава, че това е капан.
В спомените си Онода признава, че още към 1959 г. той и неговият другар Киншичи Козука дотолкова се вкопчили в собствените си убеждения, че вече не разбирали нищо, което им противоречи. Изследователи обаче се съмняват в неговата версия. Според тях той не е бил напълно откъснат от света – имал е достъп до вестници и транзисторно радио.
Почти три десетилетия в джунглата
Групата се храни с банани, кокосови орехи, крадени ориз и добитък. От време на време води престрелки с местни жители и полиция. Тази война има и жертви, за които Онода рядко говори. Според жителите на Лубанг той и хората му убиват до 30 души от острова.
Групата се топи. През 1950 г. редникът Юичи Акацу се отделя и се предава. През 1954 г. ефрейтор Шоичи Шимада е убит при престрелка. Козука загива през октомври 1972 г. при сблъсък с местната полиция. От този момент Онода остава съвсем сам.
Така минават почти 29 години след края на войната – почти три десетилетия. През 1959 г. японското правителство дори го обявява за мъртъв.
Срещата с „хипито“ Судзуки
През февруари 1974 г. в джунглата го намира младият японски пътешественик Норио Судзуки. Пред приятели той казва, че търси „лейтенант Онода, панда и снежния човек – в този ред“. Открива Онода само след четири дни.
Двамата се сприятеляват, но Онода пак отказва да се предаде. Ще чака заповед от своя командир. Судзуки се връща в Япония със снимки като доказателство. Властите откриват бившия майор Йошими Танигучи, който след войната е станал продавач на книги.
През март 1974 г. бившият му командир пристига със самолет на острова и лично отменя заповедта от 1944 г. Едва тогава Онода слага оръжие.
Пушката, патроните и камата на майка му
На 10 март 1974 г. Онода се предава на филипинските сили. Предава пушката си Type 99, останалите 500 патрона, гранати и меч. Предава и камата, която майка му дала при заминаването – за да се самоубие, ако бъде пленен. Пушката е все още в годно състояние.
Президентът Фердинанд Маркос му дава пълно помилване. В Япония Онода е посрещнат като герой. Не след дълго се мести в Бразилия и става фермер, а по-късно основава в Япония лагер за млади хора. Умира в Токио през 2014 г., на 91 години.
Листовките не успели да го убедят. Заповедта на командира успяла.
За друг японец с невероятна съдба във Втората световна война прочетете за Цутому Ямагучи, оцелял и в Хирошима, и в Нагасаки.
Източници: Hiroo Onoda – Wikipedia, Hiroo Onoda: The Japanese Soldier Who Refused to Surrender – History Hit