Голямата изкуствена река в Либия (Great Man-Made River) е най-големият напоителен проект в света. По данни на проекта това е и най-дългата подземна мрежа от тръби и акведукти – 2820 км под пясъците на Сахара. Водата в нея обаче не идва от река. Идва от древни подземни водоносни пластове.
Вода, открита при търсене на петрол
Либия е почти изцяло пустиня. Дъжд пада едва над около 5% от територията ѝ и в страната няма нито една река, която да тече целогодишно. Плодородна е само тясната ивица по Средиземноморието.
През 1953 г. при сондажи за петрол в южната пустиня геолозите откриват огромни запаси от питейна вода. Това е фосилна вода – древна вода, просмукала се в пясъчника на Нубийския водоносен басейн още преди края на последната ледникова епоха. Според изотопни изследвания част от нея е на около 1 милион години, а по-голямата част е паднала като дъжд преди 50 000 до 20 000 години.
Басейнът се простира под Либия, Египет, Чад и Судан и заема около 2 милиона квадратни километра. Той почти не се попълва. Водата, която се изпомпва днес, най-вероятно никога няма да бъде възстановена от природата.
Тръби с размер на тунел
Идеята за проекта се ражда в края на 60-те години, а на 28 август 1984 г. Муамар Кадафи поставя първия камък в района на Сарир. Строежът е разделен на пет етапа. Първата вода стига до Триполи през 1996 г.
Кладенците са над 1300, а повечето от тях са дълбоки над 500 м. От тях водата тръгва на север по тръби от предварително напрегнат бетон. Всяко тръбно звено е дълго 7,5 м, с диаметър 4 м и тежи между 73 и 80 тона. За пренасянето им са създадени специални превозвачи и кранове.
Цифрите на самата GMMRA звучат почти невероятно:
- около 5 милиона тона цимент – достатъчно за бетонен път от Сирт до Мумбай;
- стоманена тел, която може да обиколи Земята 280 пъти;
- инертни материали, които биха стигнали за 20 големи пирамиди в Гиза.
6,5 милиона кубика на ден
На пълен капацитет мрежата е проектирана да пренася около 6,5 милиона кубически метра прясна вода на ден. Водата изминава до 1600 км и осигурява 70% от прясната вода, използвана в Либия – за Триполи, Бенгази, Сирт и други градове.
Реалността е по-скромна. По данни от 2010 г. и по-късно мрежата пренася около 2,5 милиона кубика дневно. И пак е най-евтиният начин страната да получи вода. Анализатори изчисляват, че цената на изпомпването е около 10% от тази на обезсоляването на морска вода.
Покойният либийски лидер Муамар Кадафи я нарича осмото чудо на света. Проектът е изграден без заеми от световни банки, с пари от петрол и данъци. Общата цена е оценявана на над 25 милиарда долара, а според по-късни данни надхвърля 36 милиарда.
Река, която може да пресъхне
Колко ще издържи водата? Оценките силно се разминават. Служителите на проекта говорят за 650 години, други експерти – за 250. Има и много по-песимистични прогнози, според които запасите могат да се изчерпят само за 60 до 100 години. Самите тръби са проектирани за около 50 години, тоест трябва да се подменят два пъти на век.
Войната също оставя следи. През 2011 г. един от двата завода за тръби е ударен при въздушна атака на НАТО. В годините на гражданската война съоръженията остават без поддръжка и се развалят. През 2020 г. въоръжена група завзема станция край Триполи и спира водата за над два милиона души.
Под Сахара няма река
Има странен обрат. В страна, която живее от петрол, най-ценният ресурс се оказва друг. „Водата е по-ценна за нас от петрола“, казва либийският министър на земеделието пред журналисти през 2010 г.
А дължината? Това е една пустинна мрежа, строена да снабдява с вода крайбрежието. 2820 км тръби, по които всеки ден тече вода, паднала като дъжд още когато Сахара е била зелена.
Под Сахара няма река. Има тръби, които вършат нейната работа.
За друг гигантски воден проект прочетете за язовир Хувър и неговата 221-метрова стена.
Източници: Great Man-Made River – Wikipedia, Facts & Figures – Great Man-Made River Authority, Freshwater from the desert – D+C, Seas Beneath the Sands – AramcoWorld