Тунелът Сейкан е железопътен тунел в Япония, който свързва префектура Аомори на остров Хоншу с остров Хокайдо. Дълъг е 53,85 км, а 23,3 км от тях минават под морското дъно на пролива Цугару. Най-дълбоката точка на релсите е на 240 метра под морското равнище – и това го прави най-дълбокия железопътен тунел под морето.
Защо изобщо го копаят?
Идеята за постоянна връзка между Хоншу и Хокайдо се появява още в края на 20-те години на XX век. Първите геоложки проучвания започват през 1946 г. Решаващият тласък обаче идва от трагедия.
На 26 септември 1954 г. тайфунът Мари връхлита пролива Цугару. Потъват пет ферибота, сред които и „Тоя Мару“. Загиват общо 1430 души – само на „Тоя Мару“ жертвите са над 1150. Катастрофата ускорява плановете за тунел, по който бурята не може да спре движението.
Има и друга причина. Икономиката расте, а между 1955 и 1965 г. пътниците на ферибота между двата острова се удвояват до над 4 милиона годишно.
Копаене под морското дъно
През 1964 г. започва работа по наклонен проучвателен тунел откъм Хокайдо, а решението за основния тунел е взето през 1971 г. Трасето минава през плътна вулканична скала, за да е по-защитено при земетресения. Релсите лежат на около 100 метра под морското дъно.
Строителите се борят с меки пластове и разломи. Отново и отново ги заливат внезапни потоци морска вода. Бивш работник разказва, че гигантската швейцарска машина за пробиване потънала в почвата и заседнала, а поне през една година напредъкът бил под 100 метра. „Беше като да копаеш пясък с ръце“, спомня си той.
При копаенето загиват 34 души заради срутвания, наводнения и други злополуки. В деня на финалния пробив през 1983 г. същият работник носи в джоба на ризата си снимки на загиналите колеги. Години по-късно, когато през тунела минава първият шинкансен, казва: „Тунелът Сейкан е построен с тъга. Вече не съжалявам за нищо.“
Два вида влакове в едно трасе
През 1983 г. пилотният тунел е пробит. Министър-председателят Ясухиро Накасоне задейства последния взрив по телефонна линия от кабинета си. Основният тунел е пробит през 1985 г., а на 13 март 1988 г. Сейкан е открит. Строежът струва 1,1 трилиона йени – почти 12 пъти повече от първоначалния бюджет, до голяма степен заради инфлацията.
Първоначално в тунела са положени само релси с тясно междурелсие от 1067 мм. От 2005 г. те са преустроени така, че по тях да минават и влакове със стандартното междурелсие на шинкансена. Затова Сейкан е тунел с двойно междурелсие: в него се движат и товарни влакове, и скоростни влакове. От март 2016 г. през него минава шинкансенът до Хокайдо.
Съжителството си има цена. Извън тунела шинкансенът се движи с до 260 км/ч, а вътре скоростта е ограничена до 160 км/ч. Само по време на големите празници, когато товарните влакове спират, скоростните могат да минат по-бързо. И въпреки рекорда около 90% от пътниците между двата острова и днес летят със самолет, защото така е по-бързо и по-евтино.
Станции на дъното
В тунела имало две станции – Тапи-Кайтей и Йошиока-Кайтей. Те са първите железопътни гари в света, построени под морето. Днес вече не приемат пътници, но служат като аварийни изходи. При пожар осигуряват безопасност, сравнима с тази на много по-къс тунел.
Морето също не се отказва. Доклад от 2002 г. отчита, че конструкцията на подводния участък е в добро състояние, а притокът на вода намалява с годините – но се увеличава веднага след силно земетресение.
Рекорд под пролива
По обща дължина това е най-дългият подводен тунел в света и изпреварва дори тунела под Ламанша. Подводният участък обаче е по-къс – 23,3 км срещу 37,9 км при тунела под Ламанша. Дълги години Сейкан е и най-дългият железопътен тунел в света, докато през 2016 г. не е открит Готардският базисен тунел в Швейцария.
А дължината? Това са над 500 футболни игрища, наредени едно след друго.
Проливът взима ферибота. Тунелът остава под него.
За друг рекорден тунел прочетете за 27-километровия Голям адронен колайдер, а за мост над друг пролив – за моста Чанаккале.
Източници: Seikan Tunnel – Wikipedia, Ex-Seikan Tunnel worker has ‘no regrets now’ – The Mainichi, Tōya Maru – Wikipedia