На 17 ноември 2012 г. салвадорският рибар Хосе Салвадор Алваренга излиза в морето от Мексико за кратък риболов. Връща се на суша след 438 дни – на другия край на Тихия океан. Той е първият документиран човек, оцелял повече от година в малка лодка, изгубена в морето.
Риболов, който не свършва
Алваренга е роден около 1975 г. в Гарита Палмера, Салвадор. През 2002 г. заминава за Мексико и работи като рибар. В деня на тръгването излиза от рибарското селце Коста Асул край Пихихиапан, в щата Чиапас. Планът е 30-часова смяна в открито море – за акули, марлини и платноноси.
Обичайният му партньор не може да дойде. Затова взима 22-годишния Есекиел Кордоба, с когото никога не е говорил. Лодката им е открита, от стъклопласт, дълга около 7,5 метра. Има един извънбордов двигател и сандък за лед с размерите на хладилник.
Тръгнали са за улов, не за преход през океана.
Бурята
Скоро след тръгването ги застига буря, която продължава пет дни. Тя поврежда двигателя и почти цялата електроника. Двамата изхвърлят почти 500 килограма прясна риба, за да олекне лодката. Алваренга успява да се обади по радиостанцията на шефа си и да поиска помощ. После батерията свършва.
Нямат платна, весла, котва, светлини. Нямат начин да се свържат с брега. Лодката започва да дрейфира през Тихия океан. Търсенето в Мексико е прекратено след два дни заради лошата видимост.
С какво оцелява
Двамата се учат да намират храна навсякъде. Алваренга лови с голи ръце риба, морски костенурки, медузи и морски птици. Понякога прибират от водата парчета храна и пластмасови отпадъци. Пият дъждовна вода, когато има. Когато няма, пият кръв от костенурки или собствената си урина.
„Бях толкова гладен, че ядях ноктите си и гълтах всяко парченце“, разказва по-късно Алваренга пред журналиста Джонатан Франклин.
Около четвъртия месец Кордоба губи надежда. Разболява се от суровата храна, спира да яде и умира от глад. Алваренга държи тялото му в лодката още шест дни, преди да го пусне в морето. Остава сам. Според неговия разказ той дни наред мисли за самоубийство, но вярата му го спира.
Времето отброява по Луната. Брои фазите ѝ една по една. Вижда контейнеровози, но никой не забелязва малката лодка.
Сушата на петнадесетата луна
След като отброява 15 лунни цикъла, Алваренга вижда суша. Това е малкото островче Тиле в атола Ебон – най-южната точка на Маршаловите острови. На 30 януари 2014 г. той напуска лодката и плува до брега.
Двама местни жители го намират гол, стиснал нож и викащ на испански. Той е на 36 или 37 години. От мястото, откъдето е тръгнал, го делят между 8900 и 10 800 километра според различните изчисления.
Според властите на Маршаловите острови жизнените му показатели са добри, с изключение на ниското кръвно налягане. Но той е далеч от здрав. Глезените му са подути, едва ходи и е анемичен. Лекарите подозират паразити в черния дроб заради суровото месо. Самият той казва, че е бил „слаб като дъска“.
Съмненията и доказателствата
Историята звучи невъзможно и отначало мнозина не вярват. Собственикът на лодката казва, че е трудно човек да изкара повече от шест-седем месеца, без поне да се разболее от скорбут.
Постепенно обаче фактите се потвърждават. Мексиканските спасителни служби имат запис за изчезнала лодка на 17 ноември 2012 г. Океанографи изчисляват, че теченията наистина могат да отнесат лодка от Мексико до Маршаловите острови. Модел на Хавайския университет показва, че такава лодка би стигнала на около 190 километра от Ебон. Свежото месо от птици и костенурки пък съдържа достатъчно витамин C срещу скорбута.
След 11 дни в болница Алваренга се връща в Салвадор. Остава му страх от водата. През 2015 г. журналистът Джонатан Франклин разказва историята му в книгата „438 дни“.
Още една невероятна история за оцеляване в океана е тази на Пун Лим, прекарал 133 дни на сал насред Атлантика.
Малката отворена лодка не е направена за година в морето. А той все пак стига жив до суша.
Източници: Lost at sea: the man who vanished for 14 months – The Guardian, José Salvador Alvarenga – Wikipedia