Хачико е японско куче от породата акита, което почти десет години чака на гара Шибуя в Токио стопанина си, без да знае, че той е починал. Историята му става символ на вярност в Япония и по света. Зад легендата обаче стои истинско куче с истински, понякога трудни дни.
Кученцето от Одате
Хачико се ражда в средата на ноември 1923 г. във ферма край град Одате, в префектура Акита. Той е едно от четирите чистокръвни кученца акита в котилото.
Новият му стопанин е професор Хидесабуро Уено от Императорския университет в Токио. Уено е основател на селскостопанското инженерство в Япония. Кученцето е подарък от негов бивш студент. На 14 януари 1924 г. то пътува с влак от Одате към Токио в сламена торба.
Пътят през зимните планини го изтощава толкова, че отначало го мислят за мъртво. Уено и партньорката му Яеко Сакано го лекуват половин година. Професорът обожава кучето. Позволява му да спи вкъщи, под западното си легло.
Всеки ден на гарата
Уено пътува всеки ден до работа. Вечер Хачико отива на гара Шибуя и го посреща, когато пристига влакът. Местните хора и служителите на гарата скоро свикват с двамата.
Изглежда като обикновен навик между човек и куче.
На 21 май 1925 г. Уено не се връща. Професорът умира внезапно от мозъчен кръвоизлив в кабинета на свой колега в университета. Хачико е живял с него само около 15 месеца.
Същата вечер кучето отива на гарата както обикновено. Чака, но стопанинът не слиза от влака.
Девет години и девет месеца
След смъртта на Уено Хачико сменя няколко стопани. Пращат го дори на село, но той упорито се връща в Шибуя. Отива на гарата почти всеки ден, по времето на влака, и чака човек, който няма да слезе.
Колко дълго? От смъртта на Уено до смъртта на кучето минават девет години, девет месеца и 15 дни.
Отначало не всички са дружелюбни към него. Служителите на гарата го смятат за пречка. Има сведения, че деца го ритат, а служител го полива с вода през зимата.
Вестникът променя всичко
На 4 октомври 1932 г. вестник Asahi Shimbun публикува статия за кучето. Тя разказва както за верността му, така и за лошото отношение към него. Хачико става известен в цяла Япония. Всъщност кучето се казва Хачи – „осем“ на японски. Почтителната и гальовна наставка „-ко“ се налага именно след тази статия.
Хората започват да му носят храна и лакомства, докато чака. Изследователят на породата Хирокичи Саито установява, че в цяла Япония тогава има само 30 чистокръвни акита – и Хачико е едно от тях.
На 21 април 1934 г. пред гарата е открита бронзова статуя на Хачико. Самото куче присъства на церемонията сред тълпата. Историята му влиза дори в учебник за второкласници като урок за вярност и благодарност.
Последният ден
На 8 март 1935 г. сутринта Хачико е намерен мъртъв на улица в Шибуя. Той е на 11 години. Новината обикаля Япония и света. В страната за първи и единствен път има национален траур за животно.
Дълго се говори, че е умрял от шишчета якитори, които са намерени в стомаха му. Изследване от 2011 г. с модерни методи показва друго. Хачико е имал рак и тежка инвазия от сърдечни глисти. Шишчетата не са го наранили.
Кожата му е запазена и днес е изложена в Националния музей на природата и науката в Токио. Част от останките му са погребани до гроба на Уено в гробището Аояма.
През 2015 г. Токийският университет открива в кампуса си нова статуя – на Хачико, който радостно скача към своя професор. Така двамата най-сетне се срещат отново.
За друго куче, станало легенда, прочетете за Балто и надбягването със серума до Ном. А за една необикновена животинска служба вижте мечката Войтек, зачислена като войник.
Влакът продължава да спира на гарата. Стопанинът не слиза от него никога повече.
Източници: Hachikō – Wikipedia, Hachiko and UTokyo (part 1): The interwoven story of a dog, the University and various people – The University of Tokyo