На Бъдни вечер през 1971 г. 17-годишната Юлиане Кьопке пада от около 3 километра височина над перуанската Амазония. Оцелява при падането, а после и 11 дни сама в джунглата. Историята ѝ звучи невъзможно, но е разказана подробно от самата нея.
Полет 508 на Бъдни вечер
На 24 декември 1971 г. турбовитловият Lockheed Electra на перуанската компания LANSA излита от Лима към Пукалпа. Полетът е със седем часа закъснение и пътниците са ядосани. Всички бързат да се приберат за празника.
На борда са 92 души – 86 пътници и шестима членове на екипажа. Сред тях са Юлиане и майка ѝ Мария, германски орнитолог. Ден по-рано Юлиане е завършила гимназия в Лима. Двете се връщат към изследователската станция Пангуана в джунглата, която родителите ѝ – и двамата зоолози – са основали.
Самолетът влиза в тъмен буреносен облак. Започва силна турбуленция, от рафтовете падат багаж, подаръци и коледни сладкиши. Около машината святкат мълнии. Мълния удря крилото, избухва пожар и самолетът започва да се разпада във въздуха. До кацането остават около 15 минути. Последните думи, които Юлиане чува от майка си, са: „Това е краят, всичко свърши.“
Свободно падане от 3 километра
В следващия миг Юлиане е извън самолета. Още е вързана за реда от три седалки и пада с главата надолу. Вижда как короните на дърветата се въртят под нея. После губи съзнание и не помни удара.
Три километра са малко повече от височината на връх Мусала, който е 2925 метра.
Как оцелява? Експертите смятат, че редът седалки е действал като примитивен парашут или витло и е забавил падането. Възможно е възходящите течения в бурята също да са помогнали. А гъстата растителност е смекчила удара.
Събужда се чак на следващия ден. Първата ѝ мисъл е: „Оцелях при самолетна катастрофа.“ Вика майка си, но отговарят само звуците на джунглата.
Рани, един сандал и торбичка бонбони
Юлиане има счупена ключица, дълбоки порезни рани по краката и ръката, сътресение и нараняване на окото. По-късно разбира, че е скъсала връзка в коляното. Въпреки това може да ходи.
Облечена е в къса рокля без ръкави. Изгубила е очилата си и единия сандал. Тъй като е силно късогледа, използва другия сандал, за да опипва земята пред себе си. В джунглата змиите приличат на сухи листа.
На мястото на катастрофата намира торбичка бонбони. Това е цялата ѝ храна. Над нея прелитат самолети, които търсят останките, но гъстата гора я крие напълно. Вали по няколко пъти на ден, а нощите са студени.
Урокът на баща ѝ: следвай водата
Юлиане е живяла година и половина с родителите си в Пангуана. Научила е, че джунглата не е „зеленият ад“, за който я смятат хората. Баща ѝ я е учил на едно просто правило: ако се изгубиш, намери течаща вода и върви по течението. Малкият поток води към по-голяма река, а реката – към хора.
Тя намира малък поток и върви във водата, защото там е по-безопасно. На четвъртия ден чува кацащи лешояди и разбира какво означава това. Зад завой на потока открива ред седалки с трима загинали пътници. Майка ѝ не е сред тях.
Раната на ръката ѝ се инфектира и в нея се завъждат ларви. Тя върви нататък.
Спасението при дървосекачите
След около десет дни Юлиане вижда лодка и колиба на рядко посещаван лагер на дървосекачи. Прекарва там нощта. На следващия ден работниците се връщат и я намират. Изливат бензин в раната, за да извадят ларвите, после я возят с кану 11 часа до по-населено място. Оттам я откарват със самолет в болница.
От 92-мата души на борда оцелява само тя. По-късно става ясно, че до 14 души са преживели самото падане, но са починали, докато чакат помощ. Тялото на майка ѝ е открито на 12 януари 1972 г.
Юлиане става биолог, изследва прилепи и днес ръководи Пангуана. През 2011 г. издава спомените си „Когато паднах от небето“.
Още една невероятна история за оцеляване след падане от самолет е тази на Весна Вулович, оцеляла след падане от 10 000 метра.
Падането от небето не я убива. Джунглата също не успява.
Източници: Juliane Koepcke: How I survived a plane crash – BBC News, LANSA Flight 508 – Wikipedia, Juliane Koepcke – Wikipedia