На 23 юли 1983 г. Boeing 767 на Air Canada лети от Монреал през Отава към Едмънтън. Планът изисква 22 300 килограма гориво. Сметката, направена преди полета, показва точно толкова. Само че мерната единица не е същата. Насред пътя двигателите остават без гориво, а пилотите приземяват пътническия самолет като планер. Оттогава машината е известна като Gimli Glider – „Планерът от Гимли“.
Самолет с празни уреди
Самолетът е съвсем нов Boeing 767 с регистрация C-GAUN, доставен на Air Canada по-малко от четири месеца преди полета. Boeing 767 е първият самолет в парка на Air Canada, чиито уреди показват горивото в килограми. Останалите машини на компанията още работят с фунтове – Канада е в процес на преминаване към метричната система.
Ден по-рано в Едмънтън техник открива повреда в системата, която измерва количеството гориво. Резервна част няма. Поредица от недоразумения в Монреал довежда до това, че самолетът потегля с напълно празни горивомери. Капитан Робърт Пиърсън смята, че е допустимо да лети, ако количеството бъде проверено ръчно.
Къде се счупва сметката?
Наземният екип измерва горивото в резервоарите с механични пръчки и отчита 7682 литра. Сметката правят пилотите и техниците. Те умножават литрите по 1,77 – коефициент от разписката на зареждащия. Това е плътността във фунтове на литър, която се използва за останалия флот.
Верният коефициент за този самолет е 0,803 килограма на литър. Навигационният компютър също изисква масата в килограми, а не обема. Екипажът и техниците използват плътността във фунтове на литър, без да я преобразуват в килограми на литър.
Ето как изглежда грешката:
- на борда има 7682 л, които се приемат за 13 597 кг, а всъщност са 13 597 фунта, или около 6170 кг;
- до 22 300 кг „липсват“ 8703 кг, затова доливат само около 4917 л;
- правилно е трябвало да долеят около 20 000 л.
На борда има 22 300 фунта. Това е малко над 10 000 килограма – по-малко от половината от нужното. В Отава грешката се повтаря. Новото измерване показва 11 430 литра, капитанът въвежда в компютъра 20 400 кг, а реално горивото е около 9250 кг. Самолетът не зарежда повече.
Тишина на 12 500 метра
Насред пътя двигателите остават без гориво. Над Ред Лейк в Онтарио, на 41 000 фута (12 500 м), пищят предупреждения за ниско налягане на горивото. Първо спира левият, а после и десният двигател. С тях угасват и електронните екрани. Остават няколко резервни уреда – магнитен компас, изкуствен хоризонт, скоростомер и висотомер. Хидравликата се захранва от малка въздушна турбина, която се спуска под корпуса.
В аварийния наръчник няма раздел за полет без нито един работещ двигател. Никой не е очаквал такава ситуация. Капитанът, опитен пилот на безмоторни самолети, и вторият пилот Морис Кинтал насочват машината към закрита писта в Гимли. До Уинипег не могат да стигнат. Кинтал предлага старата военновъздушна база, където някога е служил. Не знае, че част от нея вече служи за автомобилно трасе.
Кацане сред зрителите
Тази събота край пистата тече автомобилно състезание. Наоколо има коли и кемпери, а на пистата карат велосипеди две момчета. Самолетът се приближава почти безшумно. Носовото колело не се заключва. Пиърсън прави странично плъзгане – маневра от планерите, рядко виждана при големи пътнически самолети – за да свали височината.
Кацат. След докосването гумите се пукат, носът пада и стърже по бетона. Това помага самолетът да спре преди хората. Момчетата успяват да се отдалечат. От изгасването на двигателите до спирането минават около 17 минути. Никой не загива. На борда са 61 пътници и 8 членове на екипажа. Има само леки наранявания при слизането по аварийните пързалки.
След Гимли
Разследването обвинява процедурите и обучението в Air Canada. Компанията не е определила ясно кой отговаря за сметката на горивото, след като новите самолети летят без бординженер. Пиърсън и Кинтал първоначално са наказани, но през 1985 г. получават диплома на Международната авиационна федерация (FAI) за изключително пилотско майсторство. Други екипажи опитват същото в симулатор – и се разбиват.
Самолетът е ремонтиран и лети още близо 25 години, до 2008 г. Подобна грешка с мерните единици по-късно струва на НАСА сондата Mars Climate Orbiter. А за друг невероятен изход от авиационна авария прочетете историята на стюардесата Весна Вулович.
Числото на хартията било вярно. Мерната единица – не.
Източници: Gimli Glider – Wikipedia, Final Report of the Board of Inquiry into Air Canada Flight 143 – FAA Lessons Learned