На 13 юли 1978 г. в Протвино съветският физик Анатолий Петрович Бугорски проверява неизправен ускорител U-70. Предпазните системи отказват и високоенергиен протонен лъч минава през главата му. Лекарите очакват да умре за броени седмици. Анатолий Бугорски не само оцелява, но и продължава да работи като физик – десетилетия наред, на същия ускорител.
Най-мощният ускорител в СССР
U-70 е протонен синхротрон в Института по физика на високите енергии в Протвино, Московска област. Пуснат е през 1967 г. и тогава държи световния рекорд по енергия на снопа. Пръстенът му е дълъг около 1,5 километра, а магнитите тежат общо над 20 000 тона. Протоните в него се ускоряват до 70 гигаелектронволта и повече, а после се отвеждат към експерименталните зали. През 1970 г. екипът, създал ускорителя, получава Ленинска награда.
Бугорски е роден през 1942 г. и е завършил Московския инженерно-физически институт. През 1978 г. е 36-годишен изследовател. Подготвил е дисертация за неутринни експерименти на ускорителя.
Пет минути разлика
Онзи ден един от магнитите на ускорителя се поврежда и снопът напуска тръбата. Според разказа, публикуван от РИА Новости, Бугорски по обичайния ред се обажда в пулта за управление. Иска снопът да бъде изключен след 5 минути и тръгва към залата. Стига там малко по-рано и не подозира, че ускорителят още работи. Навежда се над апаратурата, за да огледа повредата – точно в пътя на лъча.
Какво вижда? Светкавица, по-ярка от хиляда слънца. Болка няма.
Разбира колко е сериозно случилото се, но продължава да работи по повредата и отначало не казва на никого. Записва посещението си в дневника и се прибира вкъщи. През нощта лявата половина на лицето му се подува и изтръпва. На сутринта отива при лекарите.
Пътят на лъча
Лъчът влиза от тила, пресича тилния и слепоочния дял на мозъка, лявото средно ухо и излиза през лявата страна на носа. Напречното му сечение е 2 на 3 милиметра, а енергията му е 70 GeV. В някои източници е посочена стойност от 76 GeV – максималната енергия на ускорителя.
По пътя на лъча засегнатите тъкани получават изключително висока локална доза радиация:
- около 200 000 рентгена на входа;
- около 300 000 рентгена на изхода – повече заради разсейването в тъканите;
- в сиверти това е от порядъка на 2000–3000 Sv, докато облъчване на цялото тяло с над 8 грея почти винаги е смъртоносно дори при лечение.
„Лекарите очакват да умре“
Бугорски е откаран в Клинична болница № 6 в Москва – специализираната радиологична болница, днес Федерален медицински биофизичен център „Бурназян“. Там лекарите се готвят да наблюдават смъртта му и му дават две-три седмици.
Лявата половина на лицето му се подува до неузнаваемост. След няколко дни кожата започва да се бели и разкрива пътя, по който лъчът е изгорил части от лицето, костта и мозъчната тъкан отдолу.
Той оцелява. Белезите по лицето и тила с времето избледняват, но поражения остават. Остава глух с лявото ухо, в което вместо звук чува постоянен шум. Лявата половина на лицето му е парализирана, защото нервите са унищожени. Тази половина не се набръчква с годините. Получава и епилептични пристъпи, а умствената работа го изморява много по-бързо.
Ум, който остава
Умът му е запазен: завършва дисертация и продължава изследванията. Защитава я през 1980 г. Около година и половина след инцидента се връща на работа в института. По-късно става координатор на експериментите на същия ускорител U-70. Женен е за Вера Николаевна и има син.
Заради съветската секретност около всичко ядрено Бугорски не говори публично за случилото се повече от десет години. Два пъти годишно ходи на прегледи в московската радиологична клиника. Описват го като „живата реклама“ на съветската и руската радиационна медицина. През 1996 г. кандидатства за инвалидност, за да получава безплатно лекарства против епилепсия, но е отказан.
Тесният лъч нанася тежки поражения, без да унищожи мозъчните центрове, необходими за съзнанието и мисленето. Днес ускорителите на протони имат и мирно приложение – протонната терапия, която унищожава тумори с прецизно насочени снопове. Друг пример за мащаба на тези машини е Големият адронен колайдер, в който протоните се ускоряват до още по-високи енергии. А историята на Бугорски стои до тази на Цутому Ямагучи, оцелял и в Хирошима, и в Нагасаки.
Минава през главата. А мисълта остава.
Източници: Anatoli Bugorski – Wikipedia, Бугорский, Анатолий Петрович – Википедия, U-70 (synchrotron) – Wikipedia, Acute radiation syndrome – Wikipedia, „Голову пробило насквозь“: как ученый пережил аварию в протонном ускорителе – РИА Новости