„Арктика“ е руски атомен ледоразбивач и водещият кораб от проекта 22220. Корабите от този тип са най-големите и най-мощните ледоразбивачи, строени някога. Дълъг е 173,3 метра и вместо дизелови двигатели използва два реактора РИТМ-200. Атомният ледоразбивач „Арктика“ може да работи години наред, без да зарежда гориво.
Гигант сред ледоразбивачите
Корабът е построен в Балтийския завод в Санкт Петербург. Широк е 34 метра, а при пълно натоварване водоизместимостта му достига 33 327 тона. В сравнение с „50 лет Победы“, досегашния най-голям ледоразбивач, той е с 13,7 метра по-дълъг, с 4 метра по-широк и с около една трета по-голяма водоизместимост. Договорът за първия кораб е за близо 37 милиарда рубли, или около 1,16 милиарда долара.
Дори монтажът звучи като от друг мащаб. Надстройката от 2400 тона и двата реактора, всеки по 180 тона, са поставени едва след като корпусът е спуснат на вода.
Пара от реактора, ток за витлата
Всеки от двата реактора РИТМ-200 произвежда по 175 мегавата топлинна мощност. От топлината се произвежда пара. Тя върти два турбогенератора, всеки от които дава по 36 мегавата електрическа мощност. Токът захранва три електромотора по 20 мегавата, а те въртят три четирилопатни витла с диаметър 6,2 метра. Всяко витло тежи около 60 тона.
Така на валовете се предават 60 мегавата – мощността, с която витлата тласкат корпуса през леда. С нея „Арктика“ и събратята ѝ изпреварват предишните рекордьори „Ямал“ и „50 лет Победы“, които имат по 56 мегавата.
Защо не дизел? Атомният ледоразбивач е по-мощен и не зависи от зареждане с гориво насред ледовете. Реакторите използват уран, обогатен до 20%. При натоварване от около 65% горивото се сменя веднъж на около седем години, а планираният експлоатационен срок на кораба е 40 години.
За сравнение, по-старите атомни ледоразбивачи от типа „Арктика“, строени от 1975 г. насам, презареждат реакторите си на всеки 3–4 години.
Колко лед може да разбие?
По чиста вода „Арктика“ развива 22 възела, или около 41 км/ч. Кораб с такава мощност обаче не е построен заради скоростта. Проектиран е да разбива равен лед с дебелина 2,8 метра, като се движи непрекъснато с 1,5–2 възела при пълна мощност. Ледовият му клас позволява работа в лед до 4 метра през зимата и пролетта.
Първото голямо изпитание идва през октомври 2020 г., по време на първия рейс от Санкт Петербург до Мурманск. На 3 октомври „Арктика“ стига до географския Северен полюс. Ледът там е дебел едва 1,1–1,2 метра и се оказва недостатъчен, за да изпита истинските възможности на кораба.
Втората хватка под водолинията
Има и втора хватка, скрита под водолинията. Като поема или изпуска баластна вода, корабът променя газенето си – между около 9 и 10,5 метра. Затова един и същ кораб може да работи както в дълбоките води на Северния морски път, така и в плитките устия на сибирските реки като Енисей и Обския залив.
Така проектът замества два типа кораби наведнъж:
- тежките атомни ледоразбивачи от типа „Арктика“ от 70-те години;
- по-малките плиткогазещи „Таймир“ и „Вайгач“ по линията Дудинка – Мурманск.
Екипажът също е по-малък от този на предшествениците – само 53 души.
Рекорд с проблеми
Пътят до рекорда не е гладък. Строежът започва през 2012 г., а корабът трябва да е готов в края на 2017 г. Доставката се бави заради смяна на доставчиците на турбогенераторите. През февруари 2020 г. мотор на едното витло изгаря при късо съединение. „Арктика“ влиза в служба през октомври 2020 г. с ограничена мощност от 50 мегавата, а повреденият мотор е сменен чак през септември 2021 г. За целта корпусът е разрязан.
Днес в служба са четири кораба от проекта 22220, а още три се строят.
А дължината? Малко е над половината от височината на Айфеловата кула. Само че тази половина не стои на брега. Тя цепи лед.
Дизелът спира там, където резервоарът свършва. Реакторът брои годините, не резервоара.
За други морски гиганти прочетете за Seawise Giant, най-дългия кораб, строен някога, и за плаващото съоръжение Prelude FLNG.
Източници: Arktika (2016 icebreaker) – Wikipedia, Project 22220 icebreaker – Wikipedia, Nuclear-Powered Ships – World Nuclear Association