Входът на тропическа пещера в джунглата, пред който спасители пренасят оборудване – илюстрация

Спасяването на момчетата от пещерата в Тайланд: 10 000 души

На 23 юни 2018 г. футболният отбор Wild Boars влиза след тренировка в пещерата Там Луанг Нанг Нон в Северен Тайланд. Дванайсет момчета на възраст от 11 до 16 години и 25-годишният им помощник-треньор планират да останат вътре около час. Излизат след повече от две седмици – след една от най-сложните спасителни операции в историята, в която се включват до 10 000 души.

Капан под планината

Пещерата Там Луанг е дълга около 10 километра и минава под планински масив на границата между Тайланд и Мианмар. Част от нея се наводнява всяка година, а табела на входа предупреждава да не се влиза през дъждовния сезон. Момчетата обаче я познават добре и често я изследват.

Този път мусонните дъждове започват веднага след като влизат. Водата бързо пълни тесните проходи и им отрязва пътя назад. Групата бяга все по-навътре, докато не стига до тясна кална скална тераса отвъд залата, наречена „Плажът Патая“ – на около 4 км от входа според BBC.

Храната свършва. Светлината също. Пред пещерата родителите откриват само велосипедите, раниците и футболните обувки.

Девет дни в тъмното

Как оцеляват? Треньорът Еккапол Чантавонг, бивш будистки монах, учи момчетата да медитират. Така остават спокойни, пестят сили и дишат по-малко от въздуха. Пият сравнително чистата вода, която се стича по стените на пещерата. Варовикът е порест и през пукнатините прониква достатъчно въздух – поне за известно време.

Отвън операцията расте всеки ден. Пристигат тайландските военноморски тюлени, полиция, американски военни спасители и пещерни водолази от Великобритания, Белгия, Австралия, Китай и други страни. Силно течение и почти нулева видимост връщат водолазите отново и отново.

„Колко сте?“

На 2 юли британските пещерни водолази Джон Волантен и Рик Стантън опъват водещо въже през наводнените проходи. След „Плажа Патая“ няма никого. Няколкостотин метра по-нататък изплуват във въздушен джоб. Волантен по-късно разказва, че първо подушили децата, а едва после ги видели и чули.

– Колко сте? – пита Волантен.

– Тринайсет! – отговаря на английски едно от момчетата.

– Тринайсет? Отлично!

Видеото от срещата обикаля света. Скоро при групата остават лекар и водолази от тайландските тюлени, които ги хранят с лесно смилаема храна и витамини.

Планът, който не би трябвало да проработи

Изкарването на 13 души, някои от които не могат да плуват, през километри наводнени тунели изглежда почти невъзможно. Спасителите обсъждат три варианта:

  • да научат момчетата да се гмуркат – най-рискованият вариант;
  • да изпомпват водата и да чакат края на мусона, което може да отнеме месеци;
  • да открият или пробият друг вход към пещерата.

На 6 юли бившият боен плувец от тайландските тюлени Саман Кунан занася бутилки с въздух до групата. На връщане губи съзнание под водата и умира от задушаване. Нивото на кислород в залата пада до 15% при нормални 21%, а прогнозата обещава нови проливни дъждове. Времето свършва.

Изборът пада върху най-дръзкия план. Австралийският анестезиолог и пещерен водолаз Ричард Харис упоява всяко момче, преди водолазите да го поемат. Децата са с маски за цялото лице, с бутилка отпред и дръжка на гърба. На всяко се пада водолаз, който го носи, тегли, а на места плува с него. Пътят до третата зала отнема около три часа. Там момчетата се поемат на носилки и се спускат и изтеглят по въжета.

Кой излиза пръв? Според самия треньор редът не е по сила – момчетата решават заедно, че първи тръгват онези, които живеят най-далеч.

Тринайсет души излизат живи

Между 8 и 10 юли всички 12 момчета и треньорът им излизат от пещерата. В операцията участват над 100 водолази, около 900 полицаи и 2000 войници. Изпомпани са над милиард литра вода. Малко след като от пещерата излизат и последните водолази, помпата спира и водата отново нахлува.

Тайландските тюлени пишат във Facebook: „Не сме сигурни дали това е чудо, наука или какво.“ Но проработва. В памет на Саман Кунан пред пещерата днес стои негова бронзова статуя в двоен ръст, а в краката му са 13 диви глигана – за 12-те момчета и треньора.

Тринайсет души излизат живи. Един занася въздуха и не се връща.

За друга история на оцеляване под земята прочетете за чилийските миньори, прекарали 69 дни на 700 метра дълбочина, а за чудо под водата – за Харисън Окене и неговия въздушен джоб.

Източници: Tham Luang cave rescue – Wikipedia, The full story of Thailand’s extraordinary cave rescue – BBC News

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре